Древноримският философ, политик и оратор Цицерон произнася великите слова „O tempora, o mores!” („О, времена, о, нрави!”). Трудовете му "За държавата" и "За законите" се изучават и до днес в университетите.
Марк Тулий Цицерон е роден на 3 януари 106 г. пр. н.е. в Арпинум, Лацио. Живее в упадъка на Римската република. На 7 декември 43 година пр. н.е. той е убит като враг на Втория триумвират (Гай Октавий, по-късно Август, Марк Антоний и Марк Емилий Лепид) – политическото обединение, за което се смята, че слага край на римската република и началото на римската империя.
Предлагаме ви част от прозренията на Цицерон, които продължават да са валидни и над 2000 г. след кончината му:
"По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното.”
"Всички искат да доживеят до дълбока старост, а когато наистина я доживеят, започват да я винят за всичко.“
"Най-сладките неща в живота са най-тихи. Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието.”
"Приятелството е единственото нещо на света, в чийто смисъл е убедено цялото човечество.”
"Няма никакво извинение за престъплението, дори и да го направиш заради някой друг."
"На глупостта е свойствено да вижда чуждите пороци и да забравя за своите."
"Който не знае какво е срам, заслужава не само порицание, но и наказание"
"Да живееш, значи да мислиш.“
"Когато оръдията гърмят, законите мълчат.”
"Дори и разбойниците имат свои закони.”
"Постигнатият мир е по-добър от всяка очаквана победа.”
"Най-висшият закон трябва да бъде благополучието на народа.”
"По-добре да умрем, отколкото да бъдем роби.”
“Бюджетът трябва да се балансира, а държавната хазна да се напълни. Обществения дълг трябва да се намали. Арогантността на управляващите трябва да се укроти и контролира. Помощите за чужди земи трябва да се съкратят, за да предпазим Рим от банкрут. Хората отново трябва да се научат да работят, вместо да живеят на социални помощи.” (Думи, произнесени през 55 г. пр. н. е.)
"Шест грешки, които човечеството продължава да прави век след век:
- Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
- Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
- Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
- Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
- Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
- Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот."
