Едва ли има човек, който да не знае кой е Асен Разцветников. Има множество книги с гатанки, стихотворения и приказки за деца. Сред многобройните му творби за най-малките са "Юнак Гого", "От нищо нещо", "Хороводец Патаран", "Комар и Мецана", "Щурчовото конче", "Сговорна дружина", "Що е то?" , "Юначина" и др. Той е един от малкото наши творци, изкарвали хляба си само с творчеството си.
Роден е на 2 ноември 1897 г. в Драганово.
„Никога не съм заемал държавна служба. Живял съм само от перото си…“, изповядва Разцветников. И действително той е сред малцината писатели, които се издържат единствено чрез словото. Дори задълбочените литературоведи не знаят, че той е автор на текстовете за най-популярните навремето шлагери: „Аз си имам две съседки“, „Недей тъгува за мойта изневяра“, „Сънувах те до мене“, „Дете на моите години“, „Тумбалалайка“… Пред композитори, певци и производители на грамофонни плочи той ги представя като преводи, защото се срамува от „поетичната си ширпотреба“. Но пред приятеля си Гео Крънзов признава, че с една-две песнички си докарва колкото от цяла стихосбирка. Акад. Николай Кауфман проучва и издирва 1500 стари градски песни и доказва авторството на Разцветников на 33 от тях, но вероятно са много повече.
Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен – Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. Учи славянска филология в Софийския университет, след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин. Завършва право в Софийския университет през 1926 г.
Превежда Гьоте, Молиер и други големи автори. Умира на 30.07.1951 г. в Москва.
Из "Щурчово конче"
Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупа крак –
так-так-так,
като същ юнак.
Ходил, ходил, па се спрял,
три кола мухи изял,
тупнал крак,
тръгнал пак –
бре-бре, че юнак!
