Радостина Ценова е един от най-активните членове на Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ). Тя е сред инициаторите на редица дейности, свързани с опазването на природните богатства в област Бургас. Една от каузите на БФБ е Атанасовското езеро. Разговаряме с Радостина Ценова, за да разберем с какво лагуната е привлекателна за хората и за птиците, които я обитават, както и защо е важно да я пазим.
-Атанасовското езеро край Бургас привлича все повече вниманието не само на природозащитниците, но и на туристите. С какво лагуната е важна и специална?
– Атанасовското езеро е наистина забележително място. Неслучайно последните години разказваме приказката за „Езерото, солта, птиците и хората”, защото няма друго подобно място, което от една страна, да е в рамките на голям град, а от друга – да е една почти дива територия. Северните части са резерват и достъпът до тях е ограничен. Все пак това е територия, в която се извършва човешка, производствена дейност, и симбиозата между човека и природата е уникална. Интересното е, че добивът на сол там не само не пречи на птиците, но дори им помага. Има установени факти, че колкото повече сол се добива, толкова повече са и птиците, които наблюдаваме при преброяването им.
-През последните години лагуната се превърна в място не само за разходки, но и за изкуство, спорт, забавление, уроци на открито. Ще продължат ли дейностите в тази посока?
– Да, ние – неправителствените организации, Община Бургас и Солниците си партнираме. Успяхме да превърнем езерото в привлекателно място, което се посещава от много хора – и жители на Бургас, и туристи. През дните, когато правим мониторинг за посещенията на басейните с луга, мястото ежедневно се посещава от над 4000 души. Само по велоалеята, която свързва Морската градина със солниците, минават по 800 човека на ден. Това показва другото лице на езерото – като място за почивка, спорт, рекреация. Пътеките, които направихме, в рамките на един предишен проект – „Пътеката на саблеклюна” и „Пътеката на солта” – са изключително популярни. Те помогнаха да се научи много за живота в езерото, за добива на сол, привлякоха много хора, които идваха, за да наблюдават птиците. Това място си заслужава да бъде опазвано и опознавано. Вярвам, че колкото повече „фенове” има лагуната, толкова по-лесно ще бъда да я опазим. Защото, бидейки близо до морето, мястото е подложено на много рискове – строежът на новия квартал „Кьошето”, развитието на инфраструктурата и т.н.
– Какви конкретни действия ще предприемете за опазването на езерото през следващите месеци?
– Стартираме нов проект „Лагуната на живота”, който представлява опит за възстановяване на местообитанията в Европа и със сигурност е съвсем иновативен за крайбрежните влажни зони в България. Инициативата цели пълно възстановяване на екологичните процеси в Атанасовското езеро чрез поддържане на симбиозата между човека и природата, за да може то да запази уникалното си биоразнообразие. Ще работим на ново ниво – екосистемно, защото вече определихме основните заплахи за езерото.
– Кой са най-сериозните заплахи за лагуната и с какви предизвикателства ще ви се наложи да се справите?
– Сред рисковите фактори са нарушената циркулация на водите, колебанията в солеността и водното ниво. Затова ще търсим начин за подобряване на тези условия в крайбрежната лагуна и свързаните с нея други ценни крайбрежни местообитания, които изграждат екоситемата на Атанасовското езеро.
Освен това ще възстановим три големи диги, които са съществували още преди 40 години, за да можем да подобрим циркулацията на водите и да подобрим технологичния процес в солниците. Очакваме да се повиши водното ниво и да се залеят периферните части, които в момента са в лошо състояние. Такова възстановяване не е правено досега. Ще използваме стара традиционна технология, използвана в началото на века за изграждане на диги. Така ще създадем 5 ха нова гнездова територия в най-ценните за птиците места.
-Този проект ще защити ли застрашени растителни и животински видове?
– Една от целите ни ще бъде да създадем благоприятни условия за птицата голям воден бик, както и за други видове. Това ще стане чрез възстановяване на съществуващ в миналото ретензионен водоем, който сега е запълнен с наноси и тиня. Там ще създадем мозайка от микрохабитати за целия жизнен цикъл на големия воден бик, ще възстановим водния режим и ще подобрим условията във водите. Изгребаната земна маса от тази дейност ще бъде използвана за изграждане на основите на дигите, което ще направи технологията безотпадна.
Освен това имаме за цел да възстановим считаното за изчезнало растение морска рупия, за да се тества чрез него подобряването на качеството на водата в езерото. За намаляване на негативните процеси в екосистемата сме предвидили възстановяване на 14 км вътрешни канали и 17 км минидиги, както и ремонт на морския шлюз Север. Така ще бъде поддържана жизненоважната връзка с морето и ще бъде възстановена естествената циркулация на водите в езерото, а също ще се създадат условия за миграция на водните организми.
-С промяната на климата, езерото става притегателно за някои видове птици, които преди време не са били характерни за нашите географски ширини. Кои са най-необичайните обитатели, които наблюдавате?
– Най-необичайно беше розовото фламинго. Преди 15 години то беше супер атракция и рядък гост, а миналата година преброихме 160 фламинги на Атанасовското езеро. Така че той вече е обичаен посетител. Много атрактивни са също пеликаните. За хората от Западна Европа тази птица е много рядка, а ние в Бургас сме привилегировани, че ги виждаме често. Много интересни са също чаплите, патиците и т.н. В отделните сезони в езерото могат да се видят различни интересни видове.
-А предвиждате ли дейности, с които да привлечете децата към езерото? Ще се превърне ли то в своеобразна класна стая на открито?
-Да, предвиждаме много публични събития, защото вярваме, че трябва да се работи с децата. Обикновено отказваме да правим презентации в училищата, а искаме децата да дойдат при нас на езерото. Смятаме, че всяко едно бургаско дете задължително трябва да е посещавало това място.
