"Демир баба", в превод – "Железният баща", е духовен учител и лечител на алианите и светец за християните. Демир баба теке е най-известното теке у нас и се намира до селата Свещари и Исперих и датира от 16 век. Гробницата светилище е издигната директно върху тракийско светилище от 4-ти век, където е преди години е имало оброчище и манастир. Тя представлява седмоъгълна сграда с квадратно преддверие, покрита с полусферичен купол.
Самият гроб на светеца е разположен в средата на помещението, ориентиран на югозапад. Изграден е от тухлен зид с дървена надземна част, а дължината му е 3,74 м. Дървеният ковчег винаги е затрупан с дарове и се показва единствено на алиански поклонници.
Това място се почита от хора с различни религиозни вярвания. То е известно с древни ритуали, които все още се извършват там за здраве и сбъдване на желания. В подножието на "Камен рид" между 6-4 век пр.н.е. имало непресъхващ извор. До него било светилището на подземните божества, на водата и здравето. То просъществувало до началото на новата ера, но и до днес се е запазила скалата-жертвеник, която може да се види до входа на вътрешния двор на Демир Баба Теке.
Хора от различни краища идват тук на 2 август и преспиват на открито, за да потърсят изцеление. Могат да се видят и парченца от дрехи, вързани по дървета за да им донесат здраве. Връзването на парцалчета от дрехи е стар тангриански обичай, който повелява по свещени места да се връзват за здраве по клоните на дърветата части от дрехата покриваща болното място. Ако човек няма конкретни оплаквания, то се взима парченце от която и да е част. Хората тук дават курбан и се молят съкровените им желания да се сбъднат.
За аязмото в двора се смята, че лекува и помага на жените за зачеване. По традиция всеки посетител отпива три глътки, измива три пъти лицето си и пуска монета за здраве. В двора има липа, покрита с мъх и от него дамите следва да си занесат парченце у дома.
Легендата разказва, че по време на страшна суша по тези земи се появил светецът Демир Баба, бръкнал в скалата и оттам потекъл извор, който бил лечебен. Този извор все още е известен под името Петте пръста или Беш Пармак. Там хората, които вярват в чудодейната вода, спират за да пият и да си налеят от лековитата вода.
Този извор се намира в резервата Сборяново при река Крапинец в местността Камен рид. Легендата за Железния баща гласи, че той само с две крачки от извора се изкачвал на платото. Другото поверие е свързано с лягането върху свещения камък. Хората, които искат да се излекуват или просто да почерпят сили, лягат върху камъка, който се намира в двора и той ще ги дари със жизнени сили и енергия.
В двора има и един друг камък – наречен "Камък на здравето" с кръгли отвори, през които следва три пъти да се прокара бяла кърпичка или синджирче за здраве. Има и древни останки, в пролуката на които се хвърля камъче. Влезе ли то в процепчето, те очаква рожба. Всеки прокарва пари през каменен улей, за да се множат авоарите му.
Съществува и друг ритуал – избождане очите на „джадията”. Със затворени очи следва да направиш няколко стъпки напред и да уцелиш кръглите скални дупки, наричани очите на Вещицата – всяка около 4 см в диаметър и тогава се освобождаваш от злото.
След това се изкачваш по пътеката на изпитанието, минаваш през дупката на лъжата и през тясното отверстие и ако успееш значи животът ти е праведен, твърди казълбашката легенда. На високото са отпечатани и стъпките на Демир Баба.
Входната врата към двора е висока около метър. Според легенда на алияните Демир Баба е имал много добър приятел българин. Демир Баба е искал да почитат приятеля му, както почитат и него затова направил ниската вратичка и винаги, когато някой влезе се е покланял на българина.
Текето е прието за „историческа българска старина” през 1924 г. и заедно с гробницата са обявени за един от деветте български културни и природни паметници, включени в списъка на Юнеско. През 1952 г. е намерено житието на Демир Баба, датиращо от началото на 18-ти век, което свидетелства, че светецът е бил реална личност.
„Първите записани сведения са от 1824 година в османотурската ръкописна апокрифна книга „Веляетнаме Демир баба султан“ – „Житие на Демир баба султан“.
Ето цитат от последната книга за Железния баща на Борис Илиев:
„За последен път Железния баща се появява по време на Плевенската епопея. Тогава той оставя завет – мюсюлманите и християните от Лудогорието да си помагат като братя от общ корен и деца на една земя. После изчезва с обещанието да се появи в усилни години под друг лик и под друго име“.
Местността Сборяново е свещена още от времето на гетите, светилище е за хора от всички религии, в района има 100 могили, които са били построени по звездна карта. Намиращата се тук свещарска гробница е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Регионът е оживено културно и религиозно средище от 1 в. на н. е., като могилите, некрополът, гробниците и светилищата са разположени на площ от 100 дка. Преди 26 години тук е открита една от най-големите археологически находки – Гинина могила. Свещарската гробница е наречена чудото на тракийската архитектура.
