Невероятната българска актриса Невена Коканова днес можеше да празнува рожден ден. Но съдбата й отреди друго – да блести като голяма звезда в родните театър и кино, и да напусне света ни рано.
Родената на 12 декември 1939 г. в Дупница актриса е наричана "първата дама на българското кино". Дебютира в театъра в средата на 50-те години на миналия век, а пред камерите се представя за първи път с филма "Години за любов" в ролята на Ема.
Логично идват и две от може би най-емблематичните й превъплъщения. През 1962 г. Невена Коканова изиграва Ирина в екранизацията по романа на Димитър Димов "Тютюн". Две години по-късно чаровната и талантлива дама влиза в образа на Лиза в друга хитова лента – "Крадецът на праскови". Двата проекта жънат слава и аплодисменти от зрителите. Но малцина знаят, че Коканова получава ролите след много сълзи. Пътят й към звездната сцена е трънлив. Късат я във ВИТИЗ, но яркият й талант е оценен от режисьори. Коканова не веднъж е казвала, че двама от учителите й в занаята са Апостол Карамитев и Григор Вачков. "Чочо (Карамитев – б.а.) ми разкри граматиката на актьорлъка, от него научих колкото от пет театрални академии", обичала да казва звездата.
В кариерата й следват филмите "Карамбол" (1966), "Отклонение" (1967), "С дъх на бадеми" (1967), "Момчето си отива" (1972) и др. А храмовете на Мелпомена се пръскат по шевовете при театралните постановки, в които първата дама на киното ни участва.
Нейната игра е безупречна, талантът й неоспорим, а превъплъщенията, в които влиза са в образите на жени с характер, притежаващи жив темперамент и чувство за вътрешна значимост. Не случайно през 50-те и 60-те хората я възприемат като символ на българското киноизкуство. Съвсем заслужено тя получава слава и признание и извън пределите на България. Така през 1969 г. Коканова се снима в във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилей".
През последните години от своя живот актрисата все по-рядко приема роли. Но въпреки и малкото такива, тя не спира да показва блестящите си умения и завладяващото си излъчване на екрана.
През 2000 г., на 61 години Невена Коканова напуска света ни.
Нека си припомним някои от най-чувствените и вдъхновяващи цитати на незабравимата звезда на родното кино:
"Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!"
"Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми."
"Аз съм артистка, животът е моето хоби."
"Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината… не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси… От къде на къде? Това е моят си живот."
"Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се докосва до него!"
"Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие."
"Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени… Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен."
