Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) провеждат съвместно проучване върху разпространението на заболяването Ку-треска сред рискови лица (официални ветеринарни лекари) на територията на цялата страна.
В проучването са поканени да вземат доброволно участие официални ветеринарни лекари от отдел „Здравеопазване на животните“ от всички 28 областни дирекции по безопасност на храните (ОДБХ).
Целта на проучването е да се установят както случаите с остра фаза на инфекция (чрез конвенционален PCR метод за доказване на C. burnetii ДНК в кръвни проби и/или anti-C. burnetii ph. II IgM антитела в серум), така и прекарали заболяването (чрез установяване на anti-C. burnetii ph. II IgG антитела в серумни проби).
Резултатите от това изследване ще послужат за навременно диагностициране и адекватно антибиотично лечение на случаите на Ку-треска при официални ветеринарни лекари, както и за установяване на разпространението на инфекцията при тази потенциално рискова група. Въз основа на нивото на разпространение на Ку-треска при официалниветеринарни лекари в бъдеще могат да се организират допълнителни проучвания, в които да вземат участие и други лица, работещи в среда с повишен риск от заразяване с тази инфекция.
Поради включването на всички 28 области на страната получените резултати могат да бъдат използвани за идентифицирането на нови, високо рискови зони на циркулация на
Ку-треска и тяхното включване в надзора на заболяването при животните.
Ку-треската е широко разпространена зооантропоноза, формираща разнообразни по големина и видов обхват природни огнища. Заразяването на хората става най-често от преживните животни (говеда, овце и кози), които излъчват причинителя – бактерията Coxiella burnetii, с околоплодните води и плацента при нормално раждане или аборти, както и с млякото, урината и фекалиите.
Механизмът на предаване на инфекцията при човека се реализира главно аерозолно и по-
рядко алиментарно или чрез ухапване от заразени кърлежи.
Поради неизяснените все още факти относно характера на епидемичния процес (единични случаи, спорадични взривове или епидемии с различен интензитет), сходната клинична картина с други заболявания, което затруднява ранното диагностициране и възможностите за хронифициране,
интересът към заболяването непрекъснато нараства.
От 2017 г. насам, в България се наблюдават множество и различни по големина спорадични епидемични взривове с локален характер в различни части на страната.
