„Идат”. Този вик на бай Янко разцепва вечерната тишина в махала Горни Двояци в благоевградското село Горно Хърсово. Местните хора не чакат друга подкана. Те са в бойна готовност и всеки е готов да реагира. Повечето грабват пиратки, други пускат силно музиката, а трети започват да викат колкото им глас държи. Сякаш е въведено военно положение. То обаче не е заради набезите на крадци. Тук няма и бежанци, които да притесняват жителите. Големият страх на всички обитатели на десетината махали в селището е заради четириноги нашественици. Няколко стада диви прасета не дават мира на селяните. Отнеха съня им и съсипаха земеделската им реколта. Глиганите стигат до центъра на населеното място, обикалят край къщите и ровят…
„Плаче ми се. Иде ми да вия. 9 пъти влизат в нивата ми и не оставят нищо здраво. Такава напаст от тези животни не помня. Те оставиха повечето стопани без картофи за зимата. Вече няколко месеца се разхождат и посред бял ден в махалата. Един ден си копая в градината и чувам някакъв звук „Буф, буф”. Вдигнах глава и на 5 метра от мен видях петнайсетина прасета. Влизат през рехавата ограда на имота ми, изровиха картофите, унищожиха доматите и тиквите”, плаче 80-годишната Тонка Николова.
Бабата през зимата живее в града, но пролетта идва да сади зеленчуци. С надеждата да изкара нещо, че пенсията й е ниска. Не на последно място – заради спокойствието на село. Да, ама не. Вече няма спокойствие. Всеки ден са под стрес.
„Останахме без нерви. То не е едно прасе, а сякаш са 101. През деня се крият в гората, а през нощта става страшно. Лупам с тенекии, викам, без глас оставам, за да ги прогоня. Ставам в 02,00 часа през нощта и крещя. Ще ме вземат за избягала от лудницата, дето е в селото ни. Но не мога да стоя със скръстени ръце, докато тези прасета съсипват труда ми. Свинска им работа. Ще изядат и нас”, реди баба Тонка.
Тя не смее да хвърля пиратки, за да не предизвика пожар и да стане още по-голяма беля. 78-годишният Любен Митов няма такива притеснения. Снабдил се е със специални нападателни средства. Купува само безопасни пиратки, които не предизвикват искра и няма опасност от пожар. Лошото е, че нищо не помага във войната с дивите прасета. Силни животни са, минават без проблем през оградите на градините.
„Строшиха здраво дървено пале, с което бях преградил. Изровиха повечето картофи. Правят огромни траншеи, то трактор няма да може толкова дълбоко да изоре, както го правят глиганите, пусти да опустеят. Какви са тези техни зурли, с които ровят земята. От много време не е валяло, пръстта е твърда, но и това не е пречка за тях. След себе си оставят тъжна гледка – все едно 10 души са копали 3 дни”, казва тъжно бай Любен.
Привечер е, минава 20,00 часа, време е да отива и да спи. „Лягам си с кокошките, че е мой ред да дам нощно дежурство. В полунощ трябва да съм на крак, да пъхна пиратки в джобовете и да дебна за диви прасета. Но нищо не ги плаши – нито пиратките, нито силната музика, нито виковете ни”, допълва пенсионерът и поема към дома си. На двора остава съпругата му Катерина, която продължава да умува с комшиите как да се спасят от тази невиждана напаст. „Нищо не помага, що пиратки съм хвърлила, що пари сме дали за тях, а ефект няма. По график ми се пада да спя тази нощ, но сън не ме лови. Въртя се, все за тези пусти прасета мисля. Сами не можем да се справим. Ето сега ни трябват ловците. Но пък ловът на глигани в момента е забранен. Ще им разрешат след месец, два да гърмят по прасетата, но ще е късно за нас. Ще са съсипали цялата ни реколта”, споделя баба Катерина.
„Ловците ще си напълнят за зимата каците с месо от глигани, а губещите сме ние, земеделците, ние страдаме от набезите свински“, обажда се баба Тонка. Някои стопани се принудили да садят по два, три пъти картофи, но напразно. Свинете унищожават всичко. Глиганите поголовно унищожават картофените насаждения. Повечето засети ниви не са оградени стабилно и животните влизат без никакъв проблем в тях.
„Такова чудо не е било, не се страхуват от хората, слизат в самото населено място и търсят храна. Всички залостваме здраво портите. Добре, че послушах сина си Бойко, та направихме много здрава и стабилна ограда. Това спаси картофите ни. Но в последните дни забелязах, че прасетата напъват да бутнат преградата. Затова извадихме реколтата още в края на август, а е нормално да се вадят картофите след средата на месец септември. Комшия събра едва една торба от половин декар нива. Само аз в цялата махала нямам загуби заради четириногите”, твърди 69-годишният Стоян Михайлов (на снимката най-горе). Много местни хора се захванали за работа и да вдигат огради срещу дивите прасета, но твърде късно. Поне догодина ще са по-спокойни за продукцията си.
Овощните дървета също не са подминати от атаките на глиганите. Изпочупени са стотици млади фиданки, на по-старите са унищожени клоните, които са по-ниско. „Това не са прасета, никога преди не са правили такива поразии по дърветата. Сега се вдигат на задните крака като кози и смъкват всичко долу. Хора обраха сините си сливи още неузрели, същото направиха с крушите и ябълките. Понякога прасетата смъкват клоните, но не ядат плода, тъй като е зелен. Но поразията си е поразия”, казват жителите на махала Горни Двояци.
Заради глиганите дърветата са превърнати в чучела. По клоните им са окачени най-причудливи предмети – чанове, тенекии, парцали, пластмасови шишета, капачки, дори дискове и грамофонни плочи. Всичко, което може да произведе някакъв звук и да стресне животните. „Проблемът е, че не се плашат от нищо. Всеки ден намираме скършени клони, счупени фиданки, изровени ниви, съсипани зеленчуци и плодове”, твърдят местните хора.
Проблемът с дивите свине и нарасналата им популация съществува от 3-4 години. Докато преди глиганите унищожавали нивите с картофи извън махалите, напоследък дивите животни буквално са влезли в къщите на хората. „Имаше и миналата година, но като тази година не е било. Някои искат да има диви прасета, ама като искат да има, да им дават храна нагоре в гората, щото ние страдаме, останахме без един картоф, а ни чака цяла зима. С пенсиите не можем да вържем двата края, затова разчитаме на земеделието”, жалват се пенсионерите в селото.
Според тях увеличената популация на глигани в района е заради ловците и захранването, което правят на животните близо до къщите в махалите. „Ловджиите ги захранват тук, за да не се катерят високо в планината. Като няма какво да ядат в гората, слизат в селото ни. Сигурно ги гонят и вълците, а намират тук спасение от хищниците. Но всичко е за наша сметка”, редят хората в Горно Хърсово. Някои от тях твърдят, че повече няма да садят нищо, тъй като няма смисъл – глиганите унищожават реколтата им. Други пък ще вдигат здрави огради, за да спрат свинските набези. Но съсипаната продукция не могат да си върнат. Няма да се върне вече и спокойствието им. Заради страха от поредния набег на дивите прасета.
