На днешната дата (9 февруари) през 1934 г. е сключен Балканския пакт, наричан още Балканска Антанта.
Договорът е подписан от Турция, Гърция, Румъния и Югославия и е целящ да запази статуквото на Балканите след Първата световна война, като е насочен срещу България и Унгария.
Разгромена в Първата световна война, България губи значителни територии в Южна Добруджа, Македония, Западните покрайнини и Тракия. Българите, които са преобладаващото население в тези земи, не само не получават предвидените от мирните договори и Устава на Обществото на народите малцинствени права, но и са подложени на жестока денационализация, целяща интегрирането или обезбългаряването. По това време съседите на България взаимно си гарантират изгодното за тях териториално статукво чрез съюзни споразумения.
Проекът за балкански пакт е инспириран от френската дипломация, чрез който Франция е искала да засили влиянието си в Югоизточна Европа.
Подписалите страни се съгласяват да прекратят териториалните си претенции, породени след Първата световна война, една към друга и към съседните им страни. Също така в случай на нападение от страна, която не е член на съюза, се предвижда оказване на помощ.
Други страни в региона, които взимат участие в дипломатическите взаимоотношения, но отказват да подпишат документа са: Италия, Албания, България, Унгария и СССР Повечето от тези страни имат предимно претенции за териториална експанзия като загубили страни в Първата световна война.
Балканският пакт спомага за осигуряването на мира между Турция и независимите страни в Югоизточна Европа, които са били част от Османската империя (най-вече Гърция), но не успява да охлади местните интриги, което окуражава военната интервенция в региона на Германия, Великобритания и Съветския съюз по време на Втората световна война.
Балканският пакт престава да съществува след нападението на Нацистка Германия над Югославия на 6 април 1941 година, като на практика не се задейства клаузата за помощ при нападение от друга страна.
