„И да пише на афиша, че съм българин!”
„Хари, да си идем в България, като нея никъде няма!”
„Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!”
„Колов не се продава!”
Думите са на Дан Колов – българският борец, който и до днес е смятан за най-великия борец на всички времена. Наричан е "Кинг Конг", "Кралят на кеча" и "Балканският лъв". И до днес легенди се носят за голямото сърце на спортиста.
Роден е 27 декември 1892 г. в село Сенник, Севлиево и е петото дете в семейството на Яна Живкова и Кольо Данев.
Дан Колов е първият българин, който става европейски шампион на България по борба в свободен стил през 1936 г. в Париж. И първият борец, който успява да спечели два пъти "Диамантения пояс" за световен шампион тежка категория при професионалистите.
Но пътят му към славата е трънлив. През 1909 г. Дончо се среща с прочутия български борец Никола Петров, който го съветва да замине за Америка и така на 17 години Дан заминава за САЩ с група българи. За да се издържа в САЩ, той се занимава с най-различна тежка работа – работи като хамалин, миньор, работник по пристанища, строител в железниците. Дори първият му медал не е свързан със спорта, а е за работата му като строител на електроцентрала в Айова, САЩ.
След 30 годишния си престой в чужбина, Колов най-после се завръща в България като истински герой, както и е посрещнат. Отказва да смени гражданството си с американско с думите: „Чувствам се силен, защото съм българин”.
Издъхва от туберкулоза в роднината си през 1940 г.
Предложено му е да се снима във холивудски филм с хонорар от 24 хил.лв, но е отказал и единствения филм, в който се е снимал е „Под Игото”, но за съжаление филмът не се заснема до край. Дарява 500 000 лв. за закупуването на самолети на българската авиация. Повечето му пари отиват за благотворителност.
Умишлено го погребват с лице срещу Балкана – "планина срещу планина"!
