БАН представи дългоочаквания доклад за бъдещето на проекта АЕЦ „Белене“, поръчан от правителството. Задължително условие за жизнеспособността на проекта е той да е частен, но да има и държавно участие, като съотношението трябва да бъде 70:30 или в по-добрия вариант 80:20 в полза на частния интерес. Лихвата по финансирането на проекта трябва да бъде най-много 4.5% годишно, а инвестиционният разход за централата не трябва да надвишава 10.5 млрд. евро. Най-големият риск, който стои пред проекта са прогнозните пазарни цени на електрическата енергия, но той няма как да бъде избегнат, съобщава economic.bg.
Също така трябва да бъдат поддържани определени нива на цената на електроенергията. Ако бъдат постигнати необходимите условия, посочени в анализа на БАН, „Белене“ може да замени АЕЦ „Козлодуй“, който трябва да спре да произвежда електроенергия през 2047 – 2050 г.
В присъствието на енергийния министър Теменужка Петкова учените обявиха, че съществуват 90 пазарни комбинации за проекта, а изводът е, че той е възможен, но само при посочените от тях условия.
Ако осъществяването на най-големия руско-български проект започне, той ще може да бъде бъде пуснат в експлоатация до 10 години. Също така според доклада "Белене" ще си избие инвестицията за около 20 години, но цената не бива да пада под 68 евро за мегаватчас.
Според проф. Александър Тасев, ръководител на проекта за изготвяне на доклада, в бъдеще ще има нужда от нови енергийни мощности както в България, така и в региона. България ще има необходимост от 1600 мегаватчаса маневрени мощности, а целият Балкански регион + Унгария от 2000 мегаватчаса базова мощност, която може да бъде и ядрена, обясни Тасев.
Според правния анализ на Академията са възможни три варианта – да приватизираме проекта, да продадем активите и най-лошият да не направим нищо с оборудването.
Тасев обясни още, че няма проблем активите да бъдат включени в ново дружество и то да бъде обявено за продажба по реда на Закона за приватизация. „Това трiвиално виждане следва само едно – да търсим стратегически инвеститор”, категоричен бе Тасев.
По думите му продажба на активите е трудна, защото реакторите са произведени по спецификация на площадката „Белене” и не могат да се използват другаде. „Най-лошия вариант би бил, ако нищо не се направи по този проект и това което се е случило до тук просто го заравяме”, каза експертът.
При представянето стана ясно, че държавата сама не може да се справи с изграждането на този проект и задължително трябва да търси стратегически инвеститор.
"Докладът на Българската академия на науките ще послужи като база, за да се вземе решение относно възможностите за реализация на активите, свързани с проекта АЕЦ „Белене“, заяви министър Петкова. „Решението трябва да бъде взето бързо, но не и прибързано“, добави тя.
По думите ѝ решението за реализация на активите на АЕЦ „Белене“ трябва да се вземе отговорно и на база на широк обществен консенсус, защото проект от такъв мащаб ангажира бъдещите поколения. Петкова добави, че ще бъде проведена задълбочена дискусия със заинтересованите страни, за да се чуят всички аргументи по темата.
