Банско сведе глава пред едно от най-обичните си чеда. Много граждани и деца отбелязаха днес 78 години от гибелта на идеалиста и хуманист, любим поет на България, роден в планинския курорт – Никола Йонков Вапцаров.
Официалното честване събра представители на Общината, на институции и ведомства, жители и гости на града, пред паметника на твореца. Кметът Иван Кадев и председателят на местния парламент Димитър Русков, както и много хора, поднесоха с признателност венци и цветя. Деца в моряшки униформи също положиха цветя пред паметника на Вапцаров. Край паметня знак на почетна стража бяха двама мъже, които развяваха български трибагреници.
Обичта към живота и непобедимата човешка вяра са Вапцаровите откровения за смисъла на битието. На тях лириката на Вапцаров дължи своята актуалност, защото и днес, както и вчера, „човекът диша, работи, живее”, воден от надеждата, че “утре ще бъде животът по-хубав, животът по-мъдър”.
Разстрел… една книга остава недописана, един стих недовършен.
1942 година – в разгара на Втората световна война, по силата на Закона за защита на държавата, Софийският военен съд осъжда на смърт шестима. Един от тях е поетът Никола Вапцаров. Присъдата е изпълнена на днешния ден, преди 78 години. Разстрел… гърмежите възвестяват началото на неговото безсмъртие.
Има неща, неподвластни на времето. Като правото на размисъл, като дълг, като изстрадано чувство, като болка, като истина… И всички те са същността на Вапцаровата поезия – винаги разтърсваща и безкрайно човешка, вдъхновена от неговия необикновен, обречен на хората живот.
Дохождат дни, такива мрачни дни… Днес, когато говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често, Вапцаров ни е нужен повече от всякога. Поклон, поете!
Снимки: Община Банско
