Избиването на 5000 души от село Батак, при потушаването на Априлското въстание, е една от най-черните дати в историята на България. Клането е извършено от башибозуците – главно от помаци от съседните села, под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията.
Баташкото клане продължава от 1 до 5 май, а за избиването на 5000 мирни жители, Ахмед ага Барутанлията получава отличия и повишение от султана.
След потурчването на Чепино през 1657 г., Батак е обграден от мохамедански села и известно време представлява “остров” на християнската вяра. В църквата “Света Неделя” християнската религия е била проповядвана на черковнославянски език, за разлика от другите градове, където духовниците отслужвали на гръцки език. Това било привилегия, която турските власти не можели да позволят на българите в Батак. Те обаче дълго били в неведение за “нарушението” заради разположението на Батак – високо в Родопите.
При избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 година, на Батак била отредена важна роля – да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстаниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии.
Когато въоръжените мъже в Батак въстават, срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията.
Първенците на селото и чорбаджиите решили, че трябва да спасят живота на местните и за това извиквали Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстанниците.
На 1 май обаче, при предаването на оръжията, башибозуците нападнали чорбаджиите и отсекли главите им. Така се поставило началото на клането, което продължило дни.
Башибозуците тръгнали по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, а османците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите.
На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на Ахмед ага Барутанлията, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска.
Повече от 200 мъже, жени, деца и възрастни били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити.
Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато мъжете били закарани на дръвниците, където били обезглавени със саби. Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците.
Църквата “Света Неделя” и училището до нея били последната надежда на местните в Батак за спасение. 200 души се укрили в училищната сграда, където били изгорени живи. Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковния двор и да стрелят по събралите се там хора.
Най-ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата. На сутринта башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната вратата на храма не поддала, тъй като била “залостена” от хората които се намирали в църквата.
Защитата на “Света Неделя” продължила три дни, в които престрелките в селото не преставали. Усилието на батачани да запазят църквата си ядосало турците, които започнали да пускат пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата. В резултат много от хората загинали заради недостиг на кислород.
В църквата нямало вода, затова барикадиралите се използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите, за да утолят жаждата си. Копаели и с голи ръце, за да намерят подпочвена вода.
На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си.
Започнало безпощадно клане – само тези, които склонили да приемат исляма останали живи, а останалите били обезглавени.
Ето как сцената е описана от Захари Стоянов:
“Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало друго спасение като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си положението на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук.
Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си, и за да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа.
От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са били заколвани, т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите, мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и се престорили на умрели”.
