Бедността променя генетичния ни код, установиха учени. Тя може да затрудни живота в много аспекти и да повлияе на биологичните механизми, свързани с функциите на мозъка. Това увеличава риска от депресия.
Учените са изследвали мозъчната дейност на подрастващи и открили, че мозъкът на хората, растящи в домакинства с нисък социален статус, произвеждат по-голямо количество от химичен маркер на гена SLC6A4. Той е свързан с развитието на депресията, пише научното издание „Сайънс алерт” (Science Alert).
Този вид епигенетични маркери – такива, които са причинени от околната среда или други външни фактори, може да засегне функционирането на нашите гени. Тези маркери засилват т. нар. реакцията на мозъка за „бягство или борба“ при опасна или стресова ситуация. Този тип отговор се контролира от зоната на мозъка, наречена амигдала. Според екипа изследователи хората с по-активна амигдала е по-вероятно да развият депресивни състояния.
„Най-големият рисков фактор, който имаме за депресия, е семейната история на заболяването“, посочва психиатърът Дъглас Уилямс от университета „Дюк“, автор на изследването. „Нашето ново проучване разкрива един от механизмите, по който подобен семеен риск може да бъде проявен или изпитан в определена група хора по време на юношеството”.
В изследването са участвали 132 младежи на възраст между 11 и 15 години . Те са били подложени на мозъчен скенер, измерващ активността на амигдалата, докато са им показвани снимки на изплашени хора.
Учените са установили, че подрастващите от бедни семейства имат по-ниски нива на серотонин в гена SLC6A4, което говори за повишена активност на амигдалата. Това от своя страна е знак за по-силна реакция при усещане на заплаха и риск.
Всеки пети млад българин живее в лоши жилищни условия. Бедност мъчи 60% от пенсионерите и 84% от децата в България. Линията на бедност за 2016 г. се вдига с 14 лв. Миналата година тя беше 286 лв., а сега е 300.
