Калин Каменов е кмет на община Враца от 2015. Той е бивш зам.-министър на младежта и спорта. Беше начело и на Държавната агенция за закрила на детето. По образование е юрист.
-Г-н Каменов, в навечерието на Деня на Враца – 1 юни, каква е Вашата равносметка – с какво се промени градът ни от миналата година досега?
-Положихме началото на важни за града и хората промени. Показателно е, че вече се вижда краят на прословутия Воден цикъл на Враца. Едната от фирмите, която работеше по първия етап от проекта, вече финализира своите дейности. Остава само да се отстранят някои корекции и етап 1 ще остане в историята. Голям успех постигнахме с втората фаза на проекта във Враца. Той беше пред провал заради предишното ръководство на фирмата-изпълнител. Слава Богу, сега тя е в по-добри ръце и работата напредва бързо. Смятам, че до края на тази година ще забравим за Водния цикъл в града и ще успеем да възстановим асфалтовата настилка поне по основните пътни артерии.
Междувременно правителството помогна със средства за ремонта на бул. „Христо Ботев“ и Крайречния булевард в града, които са в меко казано окаяно състояние. Имаме уверение от сегашния министър на регионалното развитие и благоустройство Николай Нанков, че ще се обновят и надлезите при квартал 72. Щастлив съм, че вече приключи основната работа по преасфалтирането на важния за града и региона бул. „Васил Кънчов“. Остава само полагането на износващия слой асфалт, което, надявам се, ще стане съвсем скоро. Очакваме старта и на ремонта на пътя до Леденика, който е от огромна важност за града и региона. Изобщо, откъм инфраструктура Враца започва да се променя.
Прави са, разбира се, и нашите съграждани, които недоволстват и настояват и тяхната квартална улица да се обнови, за да не разбиват колите си. Надявам се, скоро да успеем да удовлетворим исканията им. Важно е обаче в една транспортна схема първо да са изправни основните пътни артерии. Именно в това сме се концентрирали – искаме да подменим настилката на главните булеварди в града, за да можем спокойно да преминем после към вътрешнокварталните улици.
Като голям успех през изминалата година можем да отчетем качествената подмяна на уличното осветление. Преди година голяма част от телата не работеха и градът ни бе призрачно тъмен. Справихме се успешно с този проблем.
Успяваме бавно, но осезаемо, да променяме и визията на врачанските квартали. Санирането напредва бързо. Вече имаме 3 завършени сгради по Националната програма за енергийна ефективност. В момента се санират други 10 блока. До месец ще започнем работа по 14-атата жилищна сграда. Освен това ще въведем енергийна мерки и в 15 малки кооперации със средства по инвестиционната програма на общината. Това означава, че до края на годината ще има 29 санирани блока в града. През миналата година успяхме да постигнем нещо революционно в тази посока. Преодоляхме клишето за „опакия“ характер на врачани и успяхме да обединим стотици семейства, които повярваха в Националната програма за енергийна ефективност. Така Враца стана първенец в страната по брой регистрирани сдружения на собственици. Това е една голяма крачка към по-добро качество на живот, към обществена ангажираност, към търсене на позитивната промяна. Убеден съм, че при осигуряване на допълнителен ресурс от държавата, над половината от тези сдружения скоро ще се радват на саниран, модерен, приятен за живот блок.
Важно е да отбележим, че аз и екипът ми се опитваме да въведем иновации в тази национална програма. Знаете, че решихме ремонтираните блокове в един от кварталите на града да бъдат обособени в общ цветови ансамбъл. Така ще хармонизираме визията на иначе разноцветните кооперации. В друг квартал ще вложим патриотични елементи в новата визия на сградите, в трети ще заложим на културни послания. Така нашият град ще зададе нов тон на програмата за саниране в страната. Това е моята визия за Враца – новаторство, смели решения, уверени крачки в бъдещето.
– Именно с поредица новаторски инициативи съумяхте да раздвижите туризма в града. Какво ново предвиждате в тази насока?
-Наистина успяхме да привлечен нови туристически потоци в града. Само за миналата година нощувките в легловите бази са се увеличили 3 пъти. Това означава, че работим във вярната посока. Стремим се да съживим културния живот, да предложим разнообразни публични събития на нашите съграждани и гостите на града. Предстои второто издание на Националния фолклорен събор „Леденика“. Миналата година пожънахме огромен имиджов успех за града ни. Фолклорната програма в съчетание с уникалната природа на Врачанския Балкан и кулминацията на събора – Северняшката сватба, насочиха погледите на националните медии, на много национални и международни организации към нашия град. Вярвам, че второто издание ще е с още по-голям успех. Тази година има огромен интерес от занаятчии и търговци от цялата страна. Миналата година успяхме да привлечем едва 15, тази година са около 60. Ще представим редки български традиции и обичаи. За първи път ще има кукерско шоу във Враца. Ще се радваме също на калушарство, нестинарство и други атрактивни народни обичаи. Очакваме много повече фолклорни и самодейни състави да ни гостуват. Голяма изненада готвим за тазгодишната „сватба от време оно“. Вярвам, че кръвта на всички ни ще кипне от това, което ще чуем и видим. Ще се почувстваме горди българи. Съборът на Леденика доказа своята значимост и смятам, че съвсем скоро той ще стане с международно значение, защото вече има индикации за това.
Извън официалните събития, ние всекидневно работим за подобряване на визията на нашия град. Това също е важно за туристите – общата атмосфера, чистотата, редът, транспортните връзки, зелената система на Враца. Правим много в тази насока, предстоят колосални промени на градския облик със средствата от инвестиционната програма. Важно е обаче да се научим да ценим и пазим направеното. Голям проблем за града ни остават вандалските актове. Пилеем ценен публичен ресурс, за поправяне на счупени пейки, кошчета за боклук, осветителни тела, за компрометирана пътна настилка, за почистване на нелегални сметища и прочее. За мен е изключително важно да възпитаме в себе си и в гражданите стремеж към съхранение на обществената среда, защото само така ще можем наистина да вървим напред.
– Прави впечатление Вашата безкомпромисност по отношение на обществения ред. Затегнахте контрола по паркирането, придвижването с каруци, учредихте общински Инспекторат, въвеждате и модерна система за видеонаблюдение, която да следи за спазването на реда. Тези мерки срещнаха сериозен отпор сред част от гражданите, но това не промени позицията Ви. Какво коства опитът да превъзпитате част от обществото в повече отговорност и ангажираност?
-Коства много нерви и усилия, несъмнено. Но вярвам, че това е верният път. Защото какъв смисъл има ние да градим, ако няма кой да съхрани направеното, да го развие и уважава. Аз съм избран за кмет, не за да се харесвам на хората, а за да си върша работата. Не робувам на имидж и рейтинг, правя това, което смятам за правилно. Сигурен съм, че и хората ще проумеят смисъла на промените. Защото днес този, който недоволства, че е глобен за неправилно паркиране, утре ще е доволен, че някой не е заел неговото паркомясто пред блока. Стопаните на коне и каруци също се бунтуват срещу затегнатите мерки, но е време да разберат, че живеят в 21-ви век в европейски град. Не може да заплашват сигурността на хората по пътищата или да карат децата си необезопасени в каруци, които пълнят с железа и отпадъци. Вместо това трябва да изпратят тези деца на училище и да потърсят редовна, законна работа. Такава има, просто трябва желание. Като цяло – да, аз залагам на непопулярни мерки, но го правя, защото това е единственият път към позитивната промяна. Не може да правим едно и също и да искаме да живеем по-добре. Трябва да се променим, да мислим за града, за сигурността на децата ни. Промяната започва от съзнанието на човека.
Вече виждам нови нагласи у хората – непрекъснато получаваме сигнали за неправилно паркиране, за незаконни сметища, за изсичане на дървета, за палене на огън в обществени паркове, за разрушаване на общинско имущество. Това показва, че много хора ни вярват и знаят, че ще обърнем внимание и ще спрем своеволията. Но още по-важното е, че гражданите стават социално чувствителни и помагат за по-добрия имидж на Враца.
– Внедрявате една уникална за страната видеосистема за контрол на реда и сигурността във Враца. На какъв етап е нейното изграждане и кога се очаква да заработи?
– Видеонаблюдението ще е свързано със система за IT одит, мониторинг и проследяване на събитията в градската среда. Има специални разработки за разпознаване на лица, както и 360-градусово заснемане на основните кръстовища в града. Това е нов модел за гарантиране на обществената сигурност. Надявам се, да спомогне за подобряване на реда и да намали произшествията и вандалските прояви. Камерите вече са монтирани и в момента се захранват с електричество. Мониторите също са разположени. Имаме финална готовност за откриване на системата, която е уникална за страната по своите мащаби.
– Няма как да подминем темата за инвестициите и работните места във Враца. Има ли предприемачески интерес към града и съответно – индикации за разкриване на работни места?
-Има, да. Трябва обаче да положим здрави основи, за да се случи това. Започваме, разбира се, от инфраструктурата. Радвам се, че премиерът Борисов прегърна идеята за разширение на транспортния коридор към София – пътят между Мездра и Ботевград. Ако се обнови това трасе, вярвам, че инвестициите няма да закъснеят. Всички искат качествени транспортни връзки за управление на бизнеса си. Паралелно приехме общинска програма за насърчаване на инвестициите. Въведохме облекчения за бизнеса, които също са в услуга на новите предприемачи. Вижда се и ефектът от тези мерки. Само от началото на годината има няколко нови фирми, които започват своята дейност във Враца.
Важно е също да подготвим повече кадри в сферата на образованието. Особено в професионалното и дуалното обучение на младежите. Това е изключително необходимо, защото наскоро имах среща с потенциален белгийски инвеститор, който искаше да разкрие 1500 работни места в града. За сериозно производство, с международни пазари. Оказа се обаче, че ние не можем да предложим толкова подготвени кадри в момента. Напук на клишето, че Враца е пълна с безработни, реално търсещите заетост са малко. Доказателство за това са десетките свободни работни позиции на трудовата борда. И не, не всички са за обслужващ персонал и продавачи. Предлагат се много сериозни позиции за хора с висше образование, към които никой не проявява интерес. Дори в общинската администрация. Преди месеци обявихме конкурс за главен инженер със заплата 1500 лв. Никакъв интерес. Има някаква пропаст между очакванията на безработните и реалните условия на пазара.
Аз силно вярвам, че прозорецът за инвестициите във Враца ще се отвори, но се опасявам дали ще има достатъчно работна ръка. Не искам да изпадаме в положението на други български общини, които търсят кадри от цялата страна, за да покрият нуждите на бизнеса. Но нещата са свързани. Ние искаме първо да подобрим средата на живот, за да мотивираме младите хора да останат тук. Когато това се случи, ще можем да предложим нужната работна ръка на бизнеса и нещата ще потръгнат.
– За пръв път в рамките на Ботевите дни извън традиционната празнична програма организирахте конкурс за „Най-патриотичен клас“. Какво Ви мотивира да лансирате тази инициатива и каква е нейната цел?
-Нежеланието ми да приема, че българските младежи показват предимно кич и чалга в абитуриентските дни. Иска ми се да ги стимулирам да излязат извън тази порочна рамка и да погледнат напред в бъдещето и назад в миналото едновременно. Имам предвид уважението, познаването и опазването на българщината в съчетание с бъдещите им планове за реализация. Затова лансирах тази кампания и предложих атрактивна награда – екскурзия в чужбина по стъпките на Христо Ботев. Това е нещо ново за града и страната ни. Идеята е децата да се мотивират да измислят креативни, запомнящи се акции с патриотична насоченост и да се постараят достатъчно, за да спечелят атрактивната награда. Тя, от своя страна, ще им даде възможност не само да попътуват в чужбина, а и да се докоснат от първа ръка до живота на Христо Ботев. Ще научат къде е живял, какво е правил и творил там, с кого и други полезни неща, които ще помнят за цял живот. Даваме им възможност да осмислят собственото си културно битие и да дадат пример на идващите след тях поколения. Смятам тази инициатива да стане традиция, което отново ще ни превърне в иноватори за страната. Никъде общинската управа не лансира такова масово състезание на идеи. Случват се само епизодични акции на абитуриенти, а при нас целта е да променим облика на българския зрелостник и да го направим патриот. Подготвил съм и специални награди освен екскурзията. Издадохме един алманах, наречен „Реликви на българската национална епопея“. В него освен оригинални фотоси и реплики на картини от важни исторически събития, сме поместили и повече информация както за тях, така и за личностите, които са взели участие в станалото. Искам това да остане за спомен на децата за родолюбивата акция, в която са участвали.
– Какво си пожелавате да се случи във Враца до следващия 1 юни?
-Иска ми се да посрещнем следващия градски празник с по-добра визия, по-чисти и здрави улици и най-вече с повече топли чувства към родния град, който има нужда от нашата грижа.
