От днес в Белоградчик трябваше да започнат тържества, посветени на 170-тата годишнина от избухването на най-голямото въстание срещу османското робство, съобщи кметът Борис Николов. Те бяха подготвени под патронажа на президента на републиката Румен Радев, но са отменени заради извънредната обстановка, породена от епидемията на коронавируса.
По традиция тържествата в Белоградчик започват от храма „Свети Георги” и след литургията хората се отправят към историческата крепост „Калето”, която въстаниците са искали, но не са могли да превземат. До крепостта старите паметници се отрупват с цветя, а в историческа възстановка отекват изстрели от оръжията, с които през 1850 са се вдигнали на бунт селяните от Белоградчишка, Видинска, Кулска и Ломска каази.
Преди 170 години – четвърт век преди Априлското, в Северозападна България народът масово въстава. От 29 май до 10 юни отряди водят сражения с турска войска, но не успяват. Те са били въоръжени с малко пушки, пищови, но основно с коси, топори и сопи. Започват убийства и зверства. Валията се стресва от възторга и копнежа за свобода и издейства среща на представители на въстаналия народ със султана, на която той прави малки отстъпки за своите поданици, но не и политическа автономия, каквато те са искали. Да помним тези хора и да почитаме подвига им. Да им се поклоним, призова кметът Борис Николов.
Въстанието от лятото на 1850 година не е влязло в националната памет на българите. То не е имало свой летописец, който да разказва за него. Така още с избухването си то не става известно из страната. Дълги години е обречено на забрава. Роман за неговата значимост и за главните му водачи пише писателят Владимир Зарев. В „Лето 1850” той представя образите на водачите Първул Станков и Иван Кулин, на летописеца-монах, чиито записки са били унижощени, а пръстите на ръцете му – отрязани. Това въстание трябва да се възстанови в националното съзнание, смята авторът на „Лето 1850”.
Снимка: авторът
