
Тези скали са докоснати от Бога! Това е усещането, което изпитваш когато за пръв път видиш уникалното творение на природата.
Необичайният каменен пейзаж се разстила в продължение на 30-ина км. в околностите на Белоградчик. Фантастичните образувания, наподобяващи човешки силуети и фигури на животни и растения, са се оформяли в течение на милиони години.

Около 60 км. северно от областния град Монтана шосето постепенно навлиза в чудновата каменна гора от гигантски скални образувания, обагрени в червено. Някои от тях са полегнали сред обраслите планински склонове, други са изникнали в непосредствена близост до града. Предполага се, че преди милиони години, районът е бил дъно на море. С течение на времето природата е впрегнала своите стихии – водата, огъня и вятъра, за да извая чудно красивите образувания. Най-внушителните се намират южно от Белоградчик.
Тук всяка скала си има име – „Мадоната”, ”Вкаменената сватба”, „Гъбите”, „ Конникът”, „Монасите”, „Адам и Ева”… Скалните скулптури са толкова реалистични и живи, че ако се вгледаш по-продължително в тях, ще ти се стори, че леко помръдват и се канят да проговорят, за да ти разкажат своята история, обикновено свързана с трагична любов, смърт и героизъм.

Любопитни са и т. нар. естествени бонсаи. Това са борове -столетници, които растат по върховете на скалите. Въпреки че повечето са по на 200-300 години, те са много малки, поради недостига на влага и на хранителни вещества. Белоградчишката крепост се е сляла с каменните образувания, разпалвайки фантазията да десетки хиляди туристи, които се стичат всяка година тук. Счита се, че основите й са били поставени още от траките. Използвайки естествената непристъпност на скалите, след тях римляните издигнали на това място своя крепост. По-късно твърдината била използвана от византийците, а по време на Османското робство била доизградена и в нея настанили местните турски гарнизони.

Любопитното е, че крепостта била използвана като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир.
Последният български владетел преди падането ни под робство си имал на това място лятна резиденция. В нея обичал да релаксира на прохлада и да съзерцава красивите каменни силуети.
Снимки и информация: pateshestvia.net
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.








