Кой където да живее из България, за Гергьовден се връща в Белотинци, разказва кметът на селото Григор Григоров. Родното място не е забравено от бившите му жители и това ме радва, казва той. Никой не е поканен лично, водят го спомените за предишните дни. Затова днес на всяка улица има автомобили с номера от цялата страна.
Някога празнували весело и шумно. С печени агнета, много вино и дълги хора на площада. Тогава в Белотинци живеели 2600 души. Имало е статут на община, днес е само последното село от община Монтана по пътя за Видин. В училището имали по две паралелки от всеки клас. За половин век хората се стопили на 400, а децата изчезнали съвсем. През 2002 година закрили училището им, към днешна дата сградата вече е продадена, обяснява кметът. Сега возят по 12 деца за училище в съседното село Смоляновци, на година се раждат по 2-3 бебета.
Тези, които не се отделихме от корена си, не се предаваме, казва за своите кметът. Живеем трудно, но продължаваме да почитаме светеца. Всеки коли или купува агне според традицията. Стимул ни дава красотата, сред която живеем.
От Белотинци започват прочутите червени пясъчни скали и конгломерати, които стигат до Белоградчик. Селото се е сгушило в подножието на Широка планина до тихата река Карачица. Над него се извисява връх “Типчен”, висок 941 метра. Имат си и пещера – Зановската, дълга 80 метра. Всяко дете, израсло в селото, е проверявало смелостта си в тъмната дупка. Имат си и врело – карстов извор, от който са водоснабдени Белотинци, Одоровци, Буковец и Черно поле. Това ни е дала природата, а историята е дарила Белотинци с легенди, разказва кметът. Една от тях е, че на поляна край селото разпъвали шатри за цар Борил, който идвал да ловува лете по тези места. Поляната и до днес наричат Царската. В района на селото е открит и печат на цар Борил – един от двата му известни знака. Под скалата “Викалото” има надпис, който още не е разчетен.
Църквата “Свети Николай” местните построили през 1866 година, а за изографисването и довели най-прочутите в империята стенописци. След половин век забвение, през 2011 година отново я отворили и осветили след голямо обновление. За ремонта общината в Монтана отделила 8 000 лв., 5000 лв. получили от комисията по вероизповеданията към Министерския съвет.
Пак общината в Монтана отделила 65 000 лв., за да обновят централния си площад. Направили нов плочник, оформили алеи, поставили пейки, ново осветление. Пуснали и чешма, която била пресъхнала от 25 години. Сега засаждат дръвчета. 180 лампи осветяват нощем улиците ни, хвали се кметът.
В Белотинци се препитават само от земята. Арендатори и кооперация обработват цялата годна площ. 5 човека работят на голяма бензиностанция до селото. Надяват се скоро да започне ремонтът на главния път Е-79 и да отворят асфалтова база. Работа за младите ще има и в кариерите, от които се добива ломен камък за настилки. Само 1 човек е назначен по програма за заетост – чисти речното корито. И понеже в селото няма кражби, не могли да се уредят с работни места по популярната програма “Нощни стражи” на областната управа в Монтана. Никой не чака да му дадат работа и доходи, всеки сам намира пътища към тях, хвали съселяните си Григор Григоров. Хората берат шипки, гъби, къпини, билки – от ранна пролет до късна есен планината над селото се оглася от берачи. Дворовете, из които щъка поне по един човек, не са пусти. Във всеки има градина, домашна ферма за птици и животни. Никой в Белотинци не гладува, всеки, който е на крака, е добре, твърди кметът. Това може да се види най-добре по гергьовските трапези – на тях има от всичко. Задал им се е и друг празник – събора на селото, който е на 21 май. За него по традиция чистят къщите и дворовете, бързат да засадят пипера и доматите в градините. Тогава идват не само близките, но и приятелите от съседните села. В последните дни преди 21 май започват да мислят и за трапезата. Тя трябва да е най-малко като гергьовската, твърди кметът Григор Григоров.
