Георги Бенковски е роден на днешната дата през 1843 г. в Копривщица. Истинското име на революционера е Гаврил Груев Хлътев. След смъртта на баща си, още в ранна младежка възраст става абаджия и терзия, за да се изхранва, търгува и пътува в различни краища на Анадола. Член е на Гюргевския революционен комитет. Заедно с Панайот Волов е избран за апостол на 4-ти революционен окръг. Благодарение на своята смелост, решителност и понякога самонадеяност той измества Волов като водач на въстанието.
Хвърковатата чета, с която обикаля целия район, мобилизира и мотивира много въстаници и играе централна роля във военните действия. След жестокото потушаване на въстанието Бенковски с няколко революционери се оттегля в Стара планина. След 10 дни мъчително скитане групата е предадена на турската власт, която организира засада на река Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Там Бенковски е убит на място.
Малко се знае за личния живот на апостола и за невероятното му излъчване. Мистичната му обаятелност и влияние сред населението са останали в стаитре книги. Източниците ни показват един друг Бенковски, земен и естествен, бохем и авантюрист до мозъка на костите си.
Големият български историк, публицист и изследовател на Априлското въстание Димитър Страшимиров го характеризира по следния начин: „Гаврил бил левент, хубавец, но бил буен, духовит и своенравен. Бил твърде горделив и салтанатлия…, охотно дружил с бейски и богаташки момчета, водел разпуснат живот, на който не липсвали и хайманешки авантюри“.
Българският революционер е всепризнат лидер на Априлското въстание Той е една от на най-драматичните личности в нашата история. Никога не е бил забравен, но често е бил оспорван – най-вече заради нетрадиционния си за онази патриархална епоха личен живот.
В продължение на десет години Гаврил живее на различни места в Ориента – Измир, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Междувременно е научил седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Там той се държи, казано по съвременному, като истински плейбой. Част е от местната "златна младеж" – другарува със синовете на местните турски бейове и богаташи – нещо, което по-късно неговите съвременници, общо взето, премълчават. Търгува с афион – опиумен мак, и има платена любовница арменка. Всичко това дразни неговите съвременници и биографи, а някои, за да запазят ореола му, отричат тези факти, като неговият братовчед, видният наш следосвобожденски политик и журналист Михаил Маджаров.
