Берковица са стяга за голямо тържество – в петък, 21 юли, градът ще отбележи една забележителна годишнина, съобщават от общината. На тази дата се навършват 60 години от откриването на къщата-музей на Иван Вазов. Това е станало тържествено на 21 юли, 1957 година.
Берковчани са признателни на Иван Вазов, че през 1879 – 1880 година той става техен съгржданин. От три предложения за чиновник в следосвобожденска България той избира да стане председател на окръжния съд в Берковица. Помнят се още неговите решения в съда, дори и това, с което осъжда куче на смърт, помнят се стихвете „На Ком” и „Малини”, помни се речта му при изпращането на руския гарнизон, помнят се първите му походи с приятели и планинари до връх Ком.
Градът е опазил и над 200-годишната къща, в която той е живял като съдия. Общината, която я притежава от 1952 година, е успяла да я опази и от претенциите на някогашните и собственици за ново притежание през последните години. И вече 60 години като музей тя си остава най-личната къща в града, част от неговата история и настояще.
Създаването на музея също има интересна история. Къщата, обявена за народна старина още през 1940 година, е укрепена и ремонтирана, обновени са оригиналните дървени части и тавани, събрани са оригиналните вещи, с които си е служил Вазов по време на своето пребиваване в нея. От тях личи, че бъдещият литературен патриарх е живял скромно. Хора от цяла България пращат в Берковица първи издания от най-големите произведения на Вазов, вестници със статии и критики за тях. Едно от изданията е от 1894 година.Племенницата му Вера Вазова дарява портрети, най-значимият от които е този на Елисавета Консулова – Вазова, от 1917 година. Получени са и произведения на Вазов от „Библиотека „Иван Вазов”, от 1942 година. Това са 39 книги в малък формат. Списания и сборник с песни по вазови стихове също влизат в експозицията на музея. В нея са и произведенията, създадени в Берковица – поемата „Грамада”, повестта „Митрофан и Дормидолски”. В момента къщата музей има седмия си директор. Сред предишните са преданните вазововеди Вера Диева, Милан Миланов, Анка Апостолова…
Макър да се нарича „случаен гостенин” на Берковица, Иван Вазов запазва добър спомен за града и признава, че в неговите околности открил красотите и се влюбил страстно в българската природа.
За всичко това берковчани са му благодарни и падат на колене пред него. Във всяка къща има портрет на младия Вазов, всеки знае семеен спомен за него, а всички дружно при всяка веселба подемат неговата песен за малинарката:” Постой, момне, за почивка, вечеря е хладна, за реч топла, за усмивка, имам душа гладна.”
