Берковица чества 140-годишнината от пристигането на Иван Вазов в града, съобщиха от къщата-музей „Иван Вазов”. На своеобразния юбилей е посветена изложба и литературна вечер на тема „Един български роман, който профърча из Европа.”
Иван Вазов пристига в Берковица от Русе на 7 март 1879 и живее в града до 18 ноември 1880 година. Идва заради назначението си като председател на окръжния съд. Живее в една от най-хубавите къщи, наричана Ипеклийската, която днес е превърната в къща музей на негово име. Освен съдия, Вазов активно се занимава с литературно творчество, като черпи сюжети направо от живота. Той записва народни песни, предания, легенди. Една тъжба в съда му дава сюжет за поемата „Грамада”. Той разкрива един обичай във вид на нравствен линч, чрез който селяните наказвали подтисници и влиятелни изедници, на които са били безсилни да си отмъстят по друг начин. В разказа „Белимелецът” обезсмъртява хайдутите в берковския край. Помощниците му в съда Йордан Шишков и Иван Стоянов обезсмъртява в повестта „Митрофан и Дормидолски”. На тази повест „се смя цяла България. Причината? Една струя от веселост, която се разливаше от страниците и”, казва Вазов за своята творба.
Днес Берковица се гордее с факта, че преди години в нея е живял поетът и писателят Иван Вазов. Къщата-музей е най-голямата забележителност на града. Жителите му помнят и признанието му, направено по-късно: ”Животът ми в Берковица съвпада с един от най-плодовитите периоди на моето творчество. Поставен в една среда, пълна с оригинални типове…В този град за пръв път обикнах страстно величествената природа…” Затова едно от стихотворенията му – „Малини” е превърнато в неофициален химн на града и се пее до днес с голяма радост и удовлетворение.
