Знаменитият италиански режисьор, сценарист, драматург и поет Бернардо Бертолучи днес навършва 77 години.
Роден е в Парма, Италия, в семейството на Нина и Атилио Бертолучи. Баща му е поет и филмов критик, майка му е учителка. Бертолучи започва да пише стихове още на 12 години и скоро печели няколко престижни награди. След като завършва литература и философия, отива в Рим, където е помощник на Пиер Паоло Пазолини във филма „Безделник“. През 1961 г. по сценарий на Пазолини, снима първия си игрален филм „La Commare Secca”.
Международната слава идва след “Конформистът”, който е свободна адаптация по едноименната повест на Алберто Моравия. Филмът е признат от критиката за шедьовър на световното кино. Но следващите две творби “Последно танго в Париж” и “Двадесети век” изиграват решаваща роля за окончателното му признание като един от най-големите съвременни майстори на киното.
Най-успешният в цялата кариера на Бертолучи филм се появява през 1987 г. “Последният император” е удостоен с девет награди „Оскар“, в това число за най-добър филм.
Следват редица ленти: “Чай в пустинята”, “Малкият Буда”, “Открадната красота” и др. Сред последните му режисирани филми се откроява “Мечтатели”. Той се превръща в главно събитие на кинофестивалите във Венеция и Сан Себастиан, независимо че е представен извън конкурсните им програми.
Италианецът е носител на награди „Бодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, „БАФТА“, две „Европейски филмови награди“, две награди „Златен глобус“ и „Оскар“.
От 2013 г. има звезда на Холивудската алея на славата.
Представяме ви няколко цитата на великия Бертолучи:
“Всеки филм трябва да бъде трилър, даже ако в него има само скромна любовна история”
“На снимачната площадка, аз не задавам въпроси за стила – някои от тях ми идват на ум единствено след завършване на снимките”
“След успех в мен често настъпва период на душевна агония”
“Всеки мой филм е история на любовта с актьорите”
“Стремя се да се идентифицирам с всички герои”
“Снимам филми само за това, което преживявам в настоящия момент, стараейки се да не се увличам много по философията”
“Винаги е по-трудно е да забравиш, отколкото да запомниш”
“Киното е пречистване”