Без подпомагането за референтния период сме загубени, тъй като изкупните цени на тютюна са много ниски. Това твърдят тютюнопроизводители от Пиринския край.
Наскоро на среща при земеделския министър Десислава Танева бе уточнено, че субсидията няма да е под 3 лева за килограм „зелено злато”.
„Само така ще сме на плюс. Че сега ни вземат реколтата за по 4 лева за килограм. А разходите ни никак не са малки”, жалват се те. Плаща се за всичко – за торове, за оран, за обработка на нивите, за консумативи. Парадоксално е, че торовете у нас са по-скъпи и това принуждава доста земеделци да пазаруват от съседна Гърция.
„Само за оран на 1 декар ни търсят 45 лева. А трябва да се култивира, да се фрезова. Комшиите ни от Гърция ползват селскостопанска нафта по 1 евро за литър, а ние плащаме над 2,50 лева за литър дизел. С част от парите, които взимаме от тютюна, покриваме старите си вересии. После отваряме тетрадката с новите вересии. Да отглеждаш тютюн е много трудно, все едно си в мината”, категорични са тютюнджии. Едно четиричленно семейство може да засади най-много 4 декара нива с тютюн. При добра година добивът от 1 декар е между 150 и 200 килограма.
„Децата от първи клас са по тютюна. Ако дойдат от отдел „Закрила на детето”, ще стане лошо за нас, родителите им. Трудът е много, а парите не са кой знае колко. Но трябва да се преживява. Няма с какво друго да осигурим доходи за семейството си”, казва Иван Сабахлъков от Хаджидимово.
Сметката сочи, че при добив от 200 килограма на декар семейство, което се грижи за 4 декара, ще добие 800 килограма от „зеленото злато”. При цена от 4 лева за килограм, изчисленията сочат, че приходът за четиримата ще бъде 3200 лева. Като се раздели на 12 месеца, месечният доход няма и 280 лева, т.е. на човек по 70 лева. Ако поне един от родителите не работи на друго място и не получава заплата, е сигурно едно – семейството трудно ще покрие разходите си. Само с премиите може да излязат на плюс. Тютюнджиите нямат друг избор.
Тютюнът е техният живот, тяхното препитание. Тук климатичните и почвените условия не дават възможности за друга заетост. Затова масово се отглеждат ориенталски дребнолистни тютюни – „Крумовград”, „Зихни”, „Неврокоп” и „Катерини”. Все още. Докато едни от стопаните не избягат на гурбет в чужбина, а други не се откажат да превиват гръб по нивите. А надеждата им е да започнат да получават реална цена за труда си, за да има тютюнопроизводство в България.
