На 10 септември Национална галерия „Квадрат 500“ в София отново ще е с вход свободен. Причината е, че от музея обещаха, че вторият четвъртък на всеки месец е ден за безплатен вход в „Квадрат 500“. Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на културата.
Очаква се отново стотици столичани и гости на града ни да използват възможността в деня със свободен вход да разгледат експонираните близо 2000 произведения, разположени в 28 зали на четири етажа в новата ни Национална галерия “Квадрат 500”, които показват българското изкуство в съизмеримост с европейските и световните тенденции.
Откакто бе открита в края на месец май 2015 г., в Национална галерия „Квадрат 500“ посрещнаха вече над 55 000 посетители, съобщиха от новия ни музей.
На 10 септември, четвъртък входът обаче ще е свободен този път не само за залите на Национална галерия „Квадрат 500“, но и за експозициите в Двореца на пл. „Княз Александър I” №1, в Музея на християнското изкуство в криптата на храм-паметника “Св. Александър Невски”, в Музея на социалистическото изкуство и в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство /САМСИ/.
Акцент на месец септември 2015 г. в “Квадрат 500” ще е творбата на големия български живописец Николай Павлович (1835 – 1894) – „Портрет на Петър Берон“, която е експонирана в зала 2 на галерията. Картината е създадена към 1886 г., тя е рисувана с маслени бои и е с размерите 68.5 х 50 см. Портретът на д-р Петър Берон и скиците към него имат забележителна история в богатата галерия от светски портрети на Николай Павлович, отбелязва изкуствоведът Весела Христова-Радоева. Скиците (също от фонда на Националната галерия) са правени по натура през 1859 г. и съхраняват за поколенията лика на многостранно надарената личност, редкия за времето си енциклопедичен ум, щедрия дарител на образованието в родината си д-р Петър Берон (1799 – 1871), който свързва Българското възраждане с развитието на европейската научна мисъл. Неговото най-популярно съчинение е прочутият „Рибен буквар“ (1824). Видният учен и бъдещият художник се запознават вероятно през 1854 г., когато Павлович следва във виенската Художествена академия. С финансовата подкрепа на д-р Петър Берон той продължава обучението си там още една година, след което се записва в мюнхенската Художествена академия. През есента на 1858 г. двамата заминават за Крайова, където в продължение на няколко месеца Павлович прави цветни илюстрации към научните трудове на д-р Берон и по-специално – за „Космобиографически атлас“ и „Космобиологически атлас“.
От запазената кореспонденция е ясно, че през следващите години Павлович изпраща на д-р Берон парични суми, събрани от продажби на неговите литографски цикли на историческа тематика. Така той издължава част от издръжката, която е получил за следването си. За близостта и уважението между двамата свидетелстват обръщенията и подписите в писмата: „Добродетелний господине д-р Петър Берон… Ваш покорний и послушливий Н. Павлович“; „Оставам твой като брат: П. Берон“. Ето какво споделя художникът в писмо от 13 февруари 1886 г. до племенника на д-р Петър Берон: „Г. Ст. Р. Берон, През половината от изтеклата 1885 г. аз се преместих да живея в София, по която причина пренесох от Свищов и книжа и хартии що имах. Между тия книжа намерих, за голямо щастие, оня чартеж с лика на покойния старец доктор П. Берон, за който лик бях Ви казал веднъж, че съм снел повърхностно и крадешком, когато покойният в Крайова ми разправяше и разгледваше един астрономически чертеж, що бях изобразил според разказите му. И така, слава Богу, ние, или по-добре – нашият български свят, ще има увековечен ликът на този славен човек. С поздрав: Н. Павлович”.
Художникът прави два живописни портрета – по-малкият е този от фонда на Националната галерия, а по-големият, с размери 147 х 117 см, е откупен от Министерството на просвещението, но изгаря при бомбардировките над София през 1944 г. Д-р Петър Берон е изобразен в профил – навярно само така художникът е можел да направи бърза моливна скица, без да бъде забелязан, тъй като ученият не е разрешавал да бъде фотографиран или портретуван. За разлика от останалите портрети на Павлович, в които моделът е представен на неутрален фон, тук композицията е сюжетно разгърната чрез множество знакови детайли от предметната среда на кабинета на учения – работна маса, отрупана с книги и ръкописи и с уреди за измерване; висока и пълна с книги библиотека, върху която се вижда малък телескоп; закачени на стената чертежи; затворен шкаф с наредени като в лаборатория стъкленици. На пода са струпани свитъци, а до масата е поставен дървен модел на планетите в Слънчевата система. Може да се предположи, че това е онази „фигура“, която през есента на 1854 г. д-р Берон поръчва на Павлович да изработи заедно с две табла за книги. Николай Павлович оставя богато творческо наследство – потрети, графични и живописни произведения на историческа тематика, църковна живопис. През 1867 г. издава програмния документ “Заведение за живопис, как да се устрои в България”, воден от убеждението за необходимостта от специализирано образование в тази област по примера на европейските държави. От 1951 до 1995 г. Висшият институт за изобразителни изкуства (днес Национална художествена академия) носи неговото име. Във фонда на Националната галерия се съхраняват произведения на художника, откупувани през 1911, 1920, 1921 и 1939 г.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
