"…Не мисля кой сега самотно мене чака.
Не мисля, че ридаеш от любов и страх.
Аз зная само туй, че аз безшумно плаках.
Че за да стана пепел – цяла изгорях."
(Из „Отговор”, Яна Язова)
Яна Язова. Жената, която впечатлява Европа с поезията и романите си. Красавицата, за която старите софиянци казвали, че когато ходи по жълтите павета, те въздишали под стъпките й. Ексцентрична, високообразована, талантлива. Хвалена и хулена.
Голямата писателка се ражда през като Люба Тодорова Ганчева в Лом на 23 май 1912 г. Баща ѝ е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, а майка ѝ е дъщеря на известен търговец от Цариград. През 1930 г. семейството на Яна се премества в София и тя завършва Първа девическа гимназия в столицата. Тогавa, още ученичка, тя занася на проф. Александър Балабанов пет тетрадки със стихове и животът й в близките месеци коренно се променя, заедно с името й. Дебютната й стихосбирка с името "Язове" е редактирана прецизно от Балабанов и предизвиква сензация. Тя е наречена детето – чудо на българската литература. Проф. Балабанов се влюбва и й дава псевдонима Яна Язова.
Талантът и хубостта й, събрани на едно място, покровителството на Балабанов, който е пръв приятел на цар Борис III, пътуванията й в Европа, Африка и Близкия Изток, предизвикват бурна завист и омраза срещу писателката.
Първият роман на Язова е „Ана Дюлгерова“ – увлекателна творба за разрива на идеалите в тогавашна България.
Вторият й роман – „Капитан“ – е първият български роман за наркотрафика. Авантюристичен, той още навремето предизвиква бурни полемики.
До 1944 г. под перото й излиза първия исторически роман с небългарска тематика – "Александър Македонски".
След 1944 г. Яна Язова е обявена за буржоа. Тя дава за печат трилогията си „Балкани“, която се състои от романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“. Обяснено й е, че ще бъдат отпечатани, ако напише стихотворение за Георги Димитров. Тя отказва и прибира ръкописите. Яна Язова нарича своя роман „Левски“ – „Моята Библия“. Идеята за сравняване на Левски с Иисус Христос (както в романа „Левски“) е еретична и недопустима за 50-те години на миналия век, подсказана й е от последователи на Петър Дънов. Това произведение на Язова излиза за пръв път през 1987 г., подготвено по оцеляла чернова. Появата му се превръща в най-голямата българска литературна сензация в края на миналия век. Създава трилогията с колосален труд, заради който години наред прекарва в библиотеки и архиви, обикаля манастири.
Тя написва и небезизвестния си роман "Соления залив", за който писателят Георги Мишев казва: "Един съсед ми даде наскоро и прочетох "Соления залив" на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд, бандитизма, лумпенизацията, беззаконията. Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме".
Писателката е била убита в дома й през лятото на 1974 г.
