Работник в България може да получава до 100 пъти по-малко от висш мениджър. Това съотношение в Германия е около 22-25 пъти, а във Великобритания достига 35 пъти. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на Национална конференция „Социалният диалог за справедливо и достойно заплащане на труда“, цитиран от пресцентъра на профсъюза.
Събитието бе организирано от индустриалните федерации към КНСБ по проект „Достоен труд за доставчиците и подизпълнителите на мултинационалните компании“, а специален гост беше Люк Триангъл, генерален секретар на INDUSTRIALL. Очакваме до септември Европейския съюз да стигне до важни решения за България- ще останем ли в периферията, ако ЕС тръгне на няколко скорости, обяви Пламен Димитров.
Според него това е решение, което пряко касае и българските политици, които трябва да определят мястото на страната в новите европейски реалности. Очакваме европейските ни колеги да ни подкрепят и да демонстрират един солидарен подход по разпределението на печалбата. Не е нормално производителността на труда в България да е близо 45 на сто от европейската, а работниците да получават едва 16 на сто от средните заплати на континента, отсече лидерът на конфедерацията. В Чехия например производителността на труда е 67 на сто спрямо немската. Заплащането обаче е 33 на сто от германското, сочат данни на КНСБ. Политиците в Европа трябва да чуят гласа на хората. Има спешна нужда от увеличение на заплатите в континента, за да приключим веднъж завинаги с неравенството, обяви пред конференцията Люк Триангъл.
България от 10 години е член на ЕС, крайно време е за стратегия, насочена към повишаване на доходите и на икономиката като цяло. Затова европейските синдикати настояват за въвеждането на минимална заплата в ЕС, която да позволи достоен живот за всички жители на континента, заключи генералният секретар на INDUSTRIALL.
Синдикати и работодатели трябва да работят заедно. Само така заплатите ще вървят нагоре, а икономиката ще се развива, обяви пред форума Николай Вълканов, член на управителния съвет на КРИБ. Според него най-големият проблем за икономиката в момента е заплащането „на черно“, както и огромната нужда от инвестиции за възраждане на българската индустрия.
БВП още през 2003 г. достигна равнището си от 1990 г. и за целия преходен период 1990-2016 г. нарасна в реално изражение с 47.6%. В същото време реалната средна работна заплата и реалната минимална работна заплата едва през 2016 г. надхвърлиха нивата си от 1990 г., със скромния ръст съответно с около 5 и 6%. Това твърде продължително и сериозно изоставане на доходите от динамиката на БВП. То трябва да се преодолява и то в кратки срокове, обяви пред форума директорът на ИССИ Любен Томев.
Според него „да се твърди, че в България няма индустрия или че тя умира, защото потреблението на електроенергия е по-ниско или някакви други причини, е все едно да се твърди, че човек, който яде повече, извършва по-голяма работа и създава по-голяма продукция“.
