Български учени откриха тайната формула на жълтите павета. Те увериха, че има как да бъде върнат блясъкът им, особено след тежката зима, и са готови с предложение за производството на паветата у нас, съобщи Bulgaria on air. “Жълтите павета са от високо качество речно-клинкерно покритие. Извършени са изследвания. Успяхме да установим произхода на паветата, да потвърдим или отхвърлим някои постулати за тяхната история. Знаем структура, състав, свойства и сме в състояние да възстановим паветата”, обясни проф. д-р Александър Караманов от Института по физикохимия.
Учените показаха малко късче, което има същия състав и е автентично с едно оригинално паве. Те предлагат за евентуално производство на паветата завод “Труд” в Русе и уточниха, че са намерени и кариери.
Следващата стъпка е да се направи технология за производството на жълти павета, а самите учени са готови да извършат пилотни изпитания.
Проф. д-р Огнян Петров от Института по Минералогия и кристалография е категоричен, че жълтите павета не са енигма. “Имаме лабораторна база, която участва в характеризирането на паветата и на прототипите, които се опитваме да направим. Оказа се, че има такава суровина в България, която е била изходна и те могат да бъдат произвеждани. Подготвили сме нещата от А до Я, вече става въпрос за финансиране”, коментира той. Учените са направили разчети какво е необходимо, за да се създаде технология, а грубата сметка е под 1 млн. лева.
“Трябва да се конкретизира себестойността на производството. На общината ще й излиза в пъти по-евтино, отколкото да кърпи дупки”, категорични са специалистите.
Жълтите павета са поставени в центъра на София през 1907 г. Те са внос от Австро-Унгария по инициатива на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров. През 1907 г. с паветата са покрити 28 400 m2, а през 1908 г. – още 30 902,46 m2. Това е времето, в което София се развива и благоустроява като модерен европеййски град. По времето, когато по централните софийски улици са поставени жълтите павета, се появяват и емблематични за София сгради – Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.).
