Нешка Робева празнува днес рожден ден. Родена е на 26 май 1946 г. в Русе. Като малка е била балерина. После завършва хореографско училище, а после ВИФ. Става световна вицешампионка по художествена гимнастика през 1969 г. Като състезател печели за България 4 сребърни и 4 бронзови медала.
Като треньор създава “златните момичета" на България. За четвърт век нейните възпитанички печелят 294 медала от големи първенства, 7 абсолютни световни титли, 10 европейски и два сребърни отличия от олимпийски игри. За нея казват "Нешка няма грешка". Методите й на обучение на момичетата обаче са доста спорни и заради тях тя отнесе много критики.
Ето и фрагменти от нейни интервюта през последните години:
- Човек трябва да бъде в равновесие със себе си. Докогато ми е дадено да работя, дотогава ще живея, защото работата ме поддържа. Мнозина ще кажат, че съм твърде амбициозна. Не, не е така, аз просто имам цел и вървя към нея, дотогава, докато съм убедена, че тази цел е добра.
- В моите биографии и характеристики винаги пишеха: "Конфликтна личност". Аз признавам грешките си. Много пъти съм грешала и знам, че пак ще греша. Но има моменти, в които когато човек се страхува много да не сгреши, той престава да се развива, да върви напред. Всеки нов път е непознат, осеян със грешки. Достатъчно е да се учиш от грешките си и да можеш да ги признаеш.
- Всеки ден благодаря. Когато сутрин се събудя, благодаря за това, че точно такъв живот ми беше отреден – един живот с много напрежение, един живот, в който всяка секунда се живее. Като имате предвид, че минута и половина трае едно гимнастическо съчетание, никой сигурно не знае всъщност, колко дълго трае една минута, какво стои зад нея.
- Какъв съвет бих дала на младата Нешка Робева? Бих й казала: "По-кротко". Аз винаги съм много емоционална. Спортът обаче ме научи да потискам емоциите, в това отношение той направи много за мен. Но младата Нешка Робева не беше много разумна. Леля Ванга също ми е давала съвети – и то като трябва нещо да стане, става. Тя е жената, на която съм вярвала 100%. Когато ме е съветвала нещо, а аз не съм я послушала, винаги е ставало това, което тя е казала. Ама аз опитвах, за всеки случай.
- Трябва да дойде един Тодор Живков, за да се оправи тази държава, ама го няма. Много дълго пробваме да бъдем демократи, но не става.
- Ванга знаеше всичко. Казвала ми е, че алчността ще ни погуби и ще разруши света – което вече не е само нейно прозрение. Милиони по света осъзнаха, че в момента се случва точно това. И въпреки че говорим за прозрение, няма кой да го послуша.
Още неродени, заклеваме децата си да бягат в чужбина, а отношението към възрастните, към родителите, е като към прокажени. Когато говорим за родината си, казваме с пренебрежение и омраза „Тая държава…”. Лишени от разум, робуваме на емоциите. И все сме недоволни, все ни е малко, все другите имат повече, а ние сме ощетени.
Най-добре вече се чувствам на село, в градината, близо до природата.
