Бившият зам.-кмет на община Благоевград – Кирил Пецев, ще представи новата си книга „Църна месечина“ днес пред читатели в читалището на град Симитли. Романът е поредното интелектуално предизвикателство за любителите на конспиративни теории и продължава харесваната от писателя сюжетна линия на вълнуващото приключение по пътя на преодоляване на личното невежество. Авторът е потомък на бежански родове от селата Горни Порой и Негован от Егейска Македония, роден е в средата на миналия век в град Петрич. Там, заедно с гимназиалното си образование, получава и първите си житейски уроци, поуките от които му дават основание да заложи бъдещето си на персонална идентификационна парола, кодирана в твърдението: „И кръв да плюваш, казвай – дренки съм ял!”
С това разбиране крачи по житейската си пътека, свързана професионално с Радио Благоевград в началото, а по-късно с Националното радио, на което е кореспондент за Благоевградски окръг. Успява да съчетае професионалната си амбиция и със съответстващо образование във факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Бързо става и член на Съюза на българските журналисти. Не се притеснява да провери качествата на професионалния си опит в продуцирането на една от първите частни радиостанции в страната, излъчваща на територията на Благоевградски окръг. Пътечката, бавно, но последователно, става път, застлан с хиляди изписани страници и изговорени радиоминути актуална журналистика и стотици часове телевизионна публицистика.
От главната професионална посока тръгват и отклонения, натоварени с административни функции в управлението на културната дейност в Благоевград и окръга, а по-късно и в политиката, като председател на общинския съвет в Благоевград и заместник-кмет. Тези професионални отклонения дават допълнителен опит, който му позволява да обобщи, че само в политиката пътищата на равен терен правят завои.
Обръщайки се назад към правите и кривите участъци на житейския си друм, към успехите и разочарованията, авторът прави самоиронична констатация за преживяното: „Един живот, накацан с амбиции, като лайно с мухи”. Стигайки до това заключение, счита, че там някъде е границата между публицистиката и белетристиката в личните му творчески амбиции. Променя се и паролата, която отразява и променената гледна точка. Вече казва: „Животът ни е даден да го живеем, не да го борим.” И тръгва по неговата нова логика. Първите опити са в началото на деветдесетте години със сборника разкази „По горнилото”. Дадената тогава заявка, очевидно е чакала своето време, за да стане белетристичното перо по-амбициозно и по-нетърпеливо и от 2012 до 2017 година да доведе до издаването на пет книги: „Покровителите Дуло”, „Посветените”, „Знаците на Армагедон”, „Нощта на мъртвата луна” и „Божественият код”, обединени под общото заглавие „Тумулус”. Те са достатъчно основание Съюзът на българските писатели да го приеме за свой член.
