Бившият кмет на Варна Кирил Йорданов обяви, че не се чувства пряко виновен за самозапалването и смъртта на Пламен Горанов по време на протестите през февруари 2013 г. Това каза самият той в интервю по бТВ. Кирил Йорданов управлява морската столица близо 14 години с подкрепата на няколко различни партии, последната от които беше ГЕРБ.
“Искрено съжалявам, че нямах възможност да го спася. Минах на работа към 7,20 ч. Той е отишъл там към 8. Сигурен съм, че щях да го разубедя, щях да го накарам да се откаже от това” – заяви Йорданов
„Можех да му обясня несъстоятелността на неговата мотивация. Ако е имал такава, персонална, лично към мен, щях да му обясня. Тези, които ме обвиняват в смъртта на този мъж, нека прочетат заключенията на психиатрите. Става дума за форма на самонадеяност, на подценяване ефекта на бензиновите пари“, посочи бившият кмет на морската ни столица
„Момчето е казало: „Не исках да се запаля. Помогнете ми. Исках да протестирам. Утре трябва да замина за Анталия“, допълни Йорданов.
Пламен Горанов се самозапали на 20 февруари 2013 г. пред сградата на Община Варна, където общинският съвет трябваше да гласува бюджета за 2013 г. Горанов е носил със себе си плакат с надпис – „Оставка на Киро и целия общински съвет до 17.00 ч. на 20 февруари“, две туби с бензин и раница. Горанов издъхна на 3 март на 36-годишна възраст, след като беше 13 дни в медикаментозна кома.
„Никога не съм допускал да бъда повлиян икономически”, категоричен бе Йорданов.
Той отрече и твърденията, че е бил „кметът на ТИМ”, като описа холдинга като „едно държавно творение”, което има „много от признаците на държавата”, но центърът му не е в морската столица.
„Погледнете какво ТИМ са получили и сторили по времето на моето управление”, призова бившият кмет. Той даже намекна, че атаките срещу него са били изместване на фокуса и посочи, че посланието на Пламен Горанов е било първо срещу ТИМ.
Той сподели и любопитни подробностза контактите си с други сенчести имена от годините на прехода. По думите му Илия Павлов, Емил Кюлев и Младен Михалев – Маджо са имали интерес към града, но „абсолютно нищо повече”. Георги Илиев пък искал да финансира футболен клуб в града срещу договор за сметосъбиране.
