5G e пътят към дигитално ускорение на икономиката – бизнесът и държавата са готови да го поемат. Това стана ясно на годишната конференция на БАККО. Министър Росен Желязков посочи, че ангажимент на държавата е да действа бързо и ефективно за облекчаване на строителното законодателство и оптимизиране на тарифа за честотите. Заместник -министър Андреана Атанасова призова телеком операторите да обединят усилия и да изградят общ 5G проект. Законодателството за авторското право е “безнадеждно остаряло” спрямо развитието на новите технологии според представителите на индустрията.
Годишната конференция на БАККО по традиция събра бизнеса и представителите на институциите, за да дискутират най-важните за бранша теми и да очертаят стратегическата рамка и приоритетите за развитие на комуникационните оператори. Горещият въпрос на тазгодишния форум беше имат ли бизнеса и държавата готовност да поемат по пътя на дигиталното ускорение, къде се намира България на картата на 5G и какво ще донесе новото поколение мрежа за развитието на индустрията.
„Динамиката на развитието на технологиите засяга в огромна степен нашата индустрия, ние не само сами по себе си се трансформираме дигитално, но като индустрия осигуряваме „горивото“ за дигитализацията на останалите сектори на икономиката. В този смисъл носим огромна отговорност и от подготвеността ни и възможността да сме гъвкави и да предлагаме решения в движение, зависи успеха ни като индустрия и темповете на технологичната промяна като цяло“ – с тези думи откри конференцията г-жа Галя Маринова, председател на БАККО и даде думата на министър Росен Желязков, който пое ангажимент държавата да работи усилено за приемане на адекватни тарифи за честотите и облекчаване на строителното законодателство и поиска бизнесът да е ответен на усилията на правителството при сертифицирането на мрежите.
Владислав Димитров от Виваком очерта технологията на интелигентната икономика и ролята на 5G за развитието на съществуващия бизнес и създаването на нови бизнес отрасли. Представи технологичната готовност на Виваком са стартират 5G, след като вече са минали тестовете им в реална мрежа. Илиян Димитров от А1 насочи фокусът на дискусията не само върху технологичната готовност, но и върху човешката готовност за 5G – доколко клиентите и бизнеса са готови за 5G и могат да го използват в ежедневието си като изказа твърдението, че хората са много по-инертни от технологиите и затова въпросът с масовото навлизане на 5G е добре да се разглежда комплексно.
Скептицизъм относно готовността и най-вече реалната необходимост от 5G изказа изпълнителния директор на Булсатком Дейвид Алпърт, според когото 5G за момента излишно ще оскъпи услугите, които се предлагат. Фокус в неговото участие беше тезата, че бъдещето на телевизията са стрийминг платформите, а бъдещето на стрийминг платформите е в създаването на пакети от стрийминг услуги, защото настоящата ситуация е не само твърде скъпа за клиентите, но и неудобна за тях, защото, за да преминат от една стрийминг платформа на друга се изискват множество усилия и процесът е бавен, което намалява качеството на клиентското изживяване.
Оживена дискусия предизвика предложението, което заместник-министър Андреана Атанасова отправи към телеком операторите да споделят хардуерен ресурс и да направят общ 5G проект, което ще облекчи инвестицията на всеки от тях и съответно ще намали цената на услугата към крайния клиент. Златина Николова от МТИТС представи ясно и конкретно стъпките, които министерството предприема по изчистване на пропуските в системата след като единната информационна точка вече е факт и работи успешно.
Вторият панел за съдържанието се откри с темата за правните предизвикателства пред ползвателите на съдържание в ерата на технологичната революция, представена от адвокат Христо Нихризов. Въпросът предизвика оживена дискусия, в която активно се включиха Велизар Соколов и проф. д-р Владя Борисова като се обединиха около общото схващане, че законодателството е безднадежно остаряло спрямо развитието на технологиите и терминът препредаване не е адекватен на съвременната ситуация, което трябва да се вземе предвид при въвеждането на новата директива за авторското право. Необходимо е да се изработят единни и ясни критерии, върху които да стъпи икономическата обосновка на тарифите.
На финала на конференцията Димитър Нойков от НВО провокира участниците с интересна теза, че в ерата на новите технологии, когато традиционното гледане на телевизия отстъпва пред стрийминг платформите и консумацията на забавно съдържание доминира над потреблението на новини и публицистика, се наблюдава интересен и логичен процес на създаване на хибридни продукти между ентъртеймънт и политическо съдържание, които се радват на голяма популярност като даде за пример рекордния рейтинг на минисериала на НВО “Чернобил”.
