Задължително етикиране на български език за всички стоки продавани у нас предвижда новият Закон за храните. По-рано днес текстовете бяха гласувани на първо четене от депутатите в икономическа комисия в парламента, съобщава БНТ. Предстои закона да бъде гласуван на първо четене в пленарна зала, като очакванията са в него да бъдат направени още промени между двете гласувания.
Законодателните промени затягат режима за пренос на хляб, а изворните и минерални води вече ще се причисляват към храните.
Други основни промени са забраната за реклама на стоки с ГМО съставки, забрана за реклама на храни с участието на деца, предвижда се да се въведе специален статут на хранителните добавки.
Две са предпоставките за написване на нов закон, според земеделското министерство. Първо, старите текстове вече не са актуални и, второ, по този начин се транспонират изисквяния на евродиректива.
От Асоциацията на безалхолните напитки обаче се обявиха срещу предлаганите промени относно водите. Според бизнеса има проблем с формулирането на понятието "извор", което налага прекръщаването на повечето води. В момента в страната има 147 находища на води, като едва 13 от тях се използват за добив.
Срещу опаковките на български се обявиха от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Според тях, текстовете, които се предлагат от Министерството на земеделието ограничават свободното движение на стоки като от това ще пострадат най-вече групи от хора със специални изисквания, каквито са диабетиците. Техните храни са вносни и обикновено се поставя етикет на български.
Новите промени бяха приведствани от Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите. Според Марияна Кукушева, председател на сдружението, текстовете ще създадат предпоставки за намаляване на сивия сектор в бранша. По думите й в момента 50% от производителите на хляб работят нелегално, като дори пред Народното събрание се продават изделия произведени "на тъмно".
