
-Господин Паунов, обявихте, че руски инвеститор е изявил намерение да изкупи голямо количество кюстендилските череши. Кой е този инвеститор?
– Не мога да посоча името на инвеститора. Предложението дойде от Борис Громов, председателят на Московското представителство, с когото си сътрудничим успешно и аз му дадох директни контакти на местните фирми, с които да се свържат. Фирмата е от Русия и тя ще комуникира с производителите без моето посредничество.
– Какво количество от цялото производство на общината са тези 75 тона седмично, които планира да купува руската фирма?
-Това не е голяма част, но не е пренебрежима, тъй като цените за износ са добри. Още повече, това е поредният интерес, не основният. Какво ще е общото количество ще можем да преценим в края на кампанията, но от една добра кампания могат да излязат и 8000 тона череши. В момента черешите са родили доста, качеството зависи от дъждовете, а от качеството пък зависи цената. От 5000 тона понякога могат да се спечелят повече пари, отколкото от 10000 тона.
-Готвите ли се за Празника на черешата? Колко гости очаквате да пристигнат в Кюстендил?
-Продължаваме да изпращаме официални покани. Досегашната практика показва, че 10 000 души идват в града през двата дни на празника. Надявам се всичко да мине успешно.
-Как се развива идеята ви за общински омбудсман? Имате ли вече конкретно лице,което да предложите за поста?
– Човек трябва да бъде предпазлив, аз не бих лансирал лице. Предпочитам инициативата да остане в ръцете на колегите от Общински съвет. Идеята за омбудсман дойде от гражданите при протестите срещу монополите, които продължават под друга форма. Всяка вечер се събираме с гражданите. В 17.30 излизаме на площада, коментираме със съгражданите проблеми, както от национално, така и от регионално естество. Дори един от тези активни граждани вече стана член на Общинската комисия по наркотични вещества.
-Разкажете ни повече за начинанието с Гаранционния предприемачески фонд? Имате ли вече заявки за заеми?
-Има вече заявен интерес, но колегите от общината продължават да работят по устава и да детайлизират. Схемата е проста: имате земя и нямате материали, които са ви необходими. Тук фондът ви подкрепя и осигурява посадъчни материали, торове, евентуално средства за обработка и след тригодишен гратисен период, възстановявате сумата за две или три години. Заемът е безлихвен, тъй като когато стартирате успешен бизнес, вие ще бъдете добър работодател, коректен платец към държавата и човек, който създава поминък. И затова се опитваме да го направим, да облекчим хората. Стартираме със 150 хиляди лева, разчитаме и на дарителска кампания, сметките са отворени за събиране на средства. Вече има интерес, има хора, които имат по 4-5 декара и действително не могат да стартират с тяхната обработка, особено по отношение на овошните култури. Това е инвестиция, които отнема години – когато засадите черешата, най-рано след три години започвате да получавате плодове и е нужно да се даде рамо на хората.
-Предложихте да се намали осигурителния праг на фирмите в пограничните региони. Имате вече отговор от държавата по този въпрос?
-Изпратихме предложението си, но към момента нямаме отговор. Бях на среща с председателя на Народното събрание и депутати от региона, пред които отново повдигнах въпроса, но е нужда сериозна реформа. Трябва да се коригира осигурителния кодекс и наредбите, свързани с него. Но пограничните региони задължително трябва да се подпомогнат и да се намалят осигуровките.
Когато беше увеличен този минимален осигурителен доход преди три години се закриха хиляди фирми, защото хората не можеха да си позволят да плащат 100 лева осигуровки месечно. Така държавата вместо да получава 30-40 лева осигуровки и да има активен човек на пазара, който развива своите бизнес намерения, фирмите просто бяха затворени. От подкрепа имат нужда и хората, които се занимават с производство в пограничните региони. Според нас, през първите две години те трябва да бъдат освобождавани от осигуровки. Това са активни хора, които могат да работят сериозно.
Сега чувам, че се прави Агенция за Северозападна България, което намирам за странно. Аз не виждам разликата между този регион и региона на Кюстендил. Например Трекляно, Невестино, Бобошево, нима те са по-богати от Видинските общини? Там живеят хора, които са абсолютно изоставени, инфраструктурата е в изключително тежко състояние. Инициативата може да се фокусира в тази гледна точка –когато бизнесът в региона се стимулира и развива, когато има работни места, след него ще се развият и добрите инфраструктурни проекти.
-Свикнаха ли вече гражданите на Кюстендил с новите изисквания за облекло в община Кюстендил?
-Тези правила не се въвеждат за първа година. Общината е институция и трябва да се отнасяме с уважение към нея. Засега не ме е срещнал някой на улицата, който да се възпротиви. Разбира се, не всички са щастливи от това, имаше един господин, който си тръгна доста озадачен, но вярвам, ще се съгласите, че градската баня и общината, областната управа или пък Министерски съвет са две тотално различни неща.
– Отмениха глобите, които ви бяха назначени с проверка от държавната финансова инспекция. За какво бяха тези санкции?
-Тези обвинения бяха няколко десетки и бяха абсолютно спекулативни, тъй като имаше поръчка против мен. Основните като бройка обвинения бяха, че според тях съм забавил трансфери на държавни пари към училища, което се оказа, че не е вярно. Друго обвинение беше, че съм нарушил закона за общинския дълг. Опитите за обвинения бяха наистина много и над 70% от тях вече са отменени. Този въпрос би изисквал по-скоро политически коментар, който ще се въздържа да дам. Имаше натиск това да се случи.







