Оградата от щикове на пушки, която опасва църквата в с. Конуш е изцяло възстановена. Тя беше крадена системно между 2011 и 2013 година, докато липсващите щикове набъбнат до 22.
Всичко започва когато 38-годишният Йордан Анастасов научава от медиите за кражбата преди година.
От история се интересува отдавана като хоби, другата му страст е колекционерска-на хладни оръжия. Затова и знае историята на оградата в с. Конуш.
„Аз много добре знам тази ограда и много пъти съм я разглеждал детайлоно, понеже е уникална. В България има само две такива- този в Конуш и на Военната академия в София“, разказва той за началото на начинанието си.
Освен това за престоя си в Германия, където от известно време работи и живее е силно впечатлен от манталитета на немците да пазят историята си, да поддържат паметниците си. Затова без да се бави Йордан решава да намери начин да възстанови оградата отново в цялост. Събира малка сума, с която да започне издирването и евентуалното откупване на щиковете, ако те се появят в някой от аукционите.
Така и става- чрез посредничеството Форум “Милитария“ един щик е открит от приятел на Йордан от Ловеч в интернет аукцион.
Цената му не е била кой знае каква в левова равностойност . За щика са платени 28 лева на търга, но за Данчо и приятелите му като българи той е безценен.
Затова и на въпросът защо един млад човек се интересува от старата войнска чест и слава, Йордан без да се замисля отговаря:
“Тази история си е наша, ако не пазим ние, няма кой друг да ни я пази. Особено във времената, в които живеем , ако няма хора, които да я съхранят, оставаме безпаметни. А едни народ без памет- загива.“
Когато прибира щикът и го носи в Конуш се оказва, че са попаднали на оригинален, краден точно от оградата на тамошната църква, отрязан е със цевта на пушката. Щикът е от пушка Бердан, използвана от войниците, участвали в Руско-турската и Сръбско-българската и Балканската войни.
По откупения щик в димитровградска частна леярна отливат останалите 21 липсващи от църковната ограда в Конуш. Правят дори и още 4 резервни. Майсторът, който е направил отливките също става дарител. След като разбира каква е историята и каузата, мъжът прави отливките без пари, плащат само материала.
През 1941 г., с помощта на разквартирувания в Конуш Шопски полк, щиковете са събрани от войниците и само за няколко седмици оградата на църквата в с. Конуш е направена. Затова при откриването на липсата на всеки пореден щик, хората се чувствали осквернени от това посегателство над паметта на техните близки, разказва секретарят на дружеството на запасните офицери вс. Конуш Марчо Латунов.
Затова трогнат от жеста на младият мъж 82-годишният запасняк казва
“Йордан стана Дядо Коледа за Конуш. Понякога ме критикуват, че не съм скептик, а съм оптимист, понеже вече съм възрастен човек, на 82 години съм. България 1300 години е жива благодарение на такива хора като Данчо и приятелят му Христо, който също е помагал за инициативата. Нито един от двамата нямат връзка с Конуш. Те са просто родолюбци и патриоти. Те са доказателство, че моят оптимизъм не е пресилен, че с продължители на българския род като тези млади хора, България ще я има и в бъдещето!“
Жеста, който е направил за с. Конуш обаче Йордан не чувства като геройство за похвала, а като свой дълг.
„Да погледнем назад, да видим каква история имаме, за да разберете какви можем да бъдем“, е неговото послание към връстниците му.
