Атентатът на летище Сарафово на 18 юли 2012 г. почерни якорудското село Юруково. Точно преди 3 години в покушението срещу израелски туристи загина и един българин. Шофьорът на автобус Мустафа Кьосов остана завинаги на 36 години. Младият мъж издъхна от получените тежки травми при адския взрив. Дъщеря му остана сирак, а съпругата му – вдовица. Терористите отнеха мечтата му – да осигури добро бъдеще на семейството си и тримата да бъдат щастливи заедно.
„Да, на 18 юли стана най-страшното за нас. Взеха ни Мустафа. Но и това е ден като всеки друг. Като вчера, като утре. Щом се събудим и мисълта за него ни свива сърцата. Болката по нашия прекрасен Мустафа не може да прегори”, казват през сълзи най-близките му. Баща му Ахмед Кьосов вече е на 69 години, но се държи, няма избор. Той трябва да се грижи и за снахата, и за внучката. Съпругата му Салихе съвсем се съсипала от тежкия удар на съдбата. Почти не общува с други хора, не е на себе си. Непрекъснато плаче за сина си.
Снахата Емине си живее при тях, но и тя не още не може да преодолее шока от смъртта на съпруга си. Допреди година почти не излизала навън. Стояла затворена и отказвала всякакви контакти с външния свят. Накрая се съгласила да тръгне на работа – в цех в Якоруда. В момента се труди в шивашка фирма в белишкото село Краище. Но не се е отърсила от стреса, все така е мълчалива и затворена.
Мустафа се разбирал отлично с жена си. Гледали като писано яйце дъщеря си. Двете ходили на море при него само две седмици преди атентата.
Бил добър, отговорен, работлив. Имал страст да кара коли. Затова завършил средно образование в Разлог за шофьор, имал всички категории. Неговата кола винаги била чиста. Карал камион в строителна фирма. Прибирал се от работа и пак се хващал на работа у дома. Няколко пъти опитвал да ходи на гурбет в чужбина заедно с брат си, но все попадали на мошеници и не успял да работи зад граница. Започнал да се труди в транспортна фирма, която зимата развивала дейност в Банско, а през лятото – по морето. За да изкарва повече пари за семейството си. Навсякъде шефовете били много доволни от него. Гласували му доверие и го пращали в чужбина да докара закупените нови автобуси. Веднъж признал пред баща си, че в Германия видял много хубави товарни коли. И му казал, че и той ще си купи такъв камион, за да работи с него. Бил винаги засмян, позитивен човек, готов да помогне на всеки. Но вече го няма – за да види и втората си мечта след няколко години – дъщеря му да стане студентка. „Нашият Мустафа, който е на небето, може да се гордее с дъщеря си Салихе. Нашето момиче завърши седми клас в частно училище в София с отличие. Решихме да учи там, за да се откъсне от тягостната обстановка тук, да не гледа болката ни всеки ден”, споделят близките. Трудно решили да запишат Салихе да учи в столицата. Но го направили за нейно добро. „Тя е нашата опора, нашата гордост. Много е ученолюбива, чете постоянно. Гледаме нея, а виждаме Мустафа, пълно негово копие е. Упорита, добра, не говори много, каквото обещае, прави го”, казват роднините. Момичето, което на 15 септември ще стане на 15 години, живее на пансион в София и получава стипендия от Израел. След цяла година в столицата вече се чувства по-добре, постепенно преодолява шока и стреса от трагичната загуба на баща си. „Прибира се през учебно време само веднъж в месеца. Но през лятото е при нас, радваме й се”, твърдят близки на семейството. Мустафа нямаше късмета да й се радва, да се гордее като слуша похвалите на учителите.
„Няма място за омраза към извършителите на атентата, сърцата ни са изпълнени с болката по сина ни”, казва бащата на Мустафа – Ахмед Кьосов. Моли се с цялата си душа да има мир, да няма такива неща, които убиха неговия Мустафа. Да няма повече атентати никъде по света, да спре тази мъка, а да има мир.
Ахмед Кьосов задели пари и построи каменна чешма до автобусната спирка край село Юруково. От есента на 2013 г. тук утоляват жаждата си много хора, които са тръгнали на път. Всички виждат надписа над чучура: „Чешмата е построена в памет на Мустафа Ах. Кьосов – р. 1976 г. загинал при атентата на летище Сарафово край Бургас на 18.07.2012 г.”. В община Якоруда е традиция от векове чешмата да се гради, за да остане знак за даден род или човек. Да има спомен, където всеки преминаващ може да пие бистра вода, да отдъхне от пътуването. „Нека никога не се забравя как загина Мустафа. Толкова добри неща щеше да направи, а го убиха, прекършиха му живота”, ридаят близките му.
