Бездомните хора в България стават все повече. По данни на Каритас от 2013 г. те са близо половин милион, което се равнява 6 % от населението в страната и това налага сериозни мерки от страна на институциите и обществото. Официално регистрирани са 1370 души, останалите остават в сянка, защото нямат дори документи за самоличност.
“Като цяло тези данни звучат нерелано, но са съвсем близо до истината, тъй като според данни на Евростат близо 48 % от населението живее на ръба на социалното изключване и бедността, което логично води до тези 6 % бездомни хора”, обяснява Елеонор Генова от сдружение “Градски номади”.
Преди два месеца първата мобилна къщичка за бездомни беше разположена в градинката пред паметника на Съветската армия в София. От “Градски номади” наблюдават отблизо как съоръжението от нов тип се приема от околните и най-вече как нейният обитател се чувства в нея. Разположението на останалите мобилни къщи ще бъде съгласувано с експертите от Столичната община.
Идеята не е иновативна, а идва като ноу хау от Америка, където броят на бездомните през последните две десетилетия се е увеличил мнгократно. Тогава властите се принудили да изградят мобилни къщи с такива бани и тоалетни, след което отвъд океана разбрали, че ако приемат тези хора като обществена язва, няма как да променят нещата и рязко сменили цялостната политика в правилната насока. У нас обаче не липсват негативните реакции за инициативата, защото егоизмът в повечето случаи надделява.
“За нас е важно да променим обществената нагласа към тези хора, защото те могат да бъдат активна и пълноценна част от обществото. Те имат нужда от помощ, повечето от тях искат да си намерят работа, но са попаднали в порочен кръг от лоши обстоятелства, от които никой не е застрахован”, допълни още Генова, която е посветила цялото си свободно време на каузата да помогне на нуждаещите се скитници. Според друго проучване на сдружението 60 % от анкетираните работодатели посочват, че биха наели наели човек, попаднал в социална изолация, стига той да може да изпълнява задълженията си.
Хората без дом са изключително разнородна група хора. Те не могат и не трябва да бъдат поставяни под общ знаменател. Сред тях има преподаватели, журналисти, историци и много малка част изкарват прехраната си чрез просия. Това е масово заблуждение.
Около 24 % са висшисти, но се занимават предимно с разделно събиране на отпадъци или почистване на градинки и строежи, за да си осигурят стотинки за хляб. Тези хора заслужават уважение и милосърдие и единственото, с което можем да им помогнем е да се изправят на крака и да влязат в нормалния ритъм на живот, за да могат вместо с наведена глава достойно да погледнат напред в бъдещето.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годинта” ТУК.
