На 1 юли Църквата отбелязва пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Преслав в Средец. По традиция в Рилския манастир на този ден се извършва всенощно бдение. През 2016 г. православните християни у нас ще отбележат една кръгла годишнина от успението на един от най-великите български светци. Известен със своя чутовен подвиг, старецът от Рила стана покровител на България и заради неговото застъпничество в продължение на повече от 1000 години се случват чудеса и изцеления.
В житието на св. Йоан Рилски четем, че когато той предусетил своето отминаване от този свят, заръчал на учениците си, а чрез тях и на всички останали, да не скърбят: “След моята смърт, рече им, не страдайте безутешно, защото няма да ви оставя, но ще пребивавам невидимо с вас”, казал св. Йоан. И в знак на истинността на неговите думи тялото му се превърнало в ново “свръхестествено видение, защото той изглеждаше сякаш спи и видът на тялото му никак не се измени”. Пред така прославените с нетление и чудотворство от Бога мощи на св. Йоан Рилски “недъгавите се молеха и просеха изцеление, освобождаваха се от овладяващите ги болести и се радваха”.
Духовният светилник на българския народ, както Църквата нарича още св. Йоан, призовава и всички нас, своите следовници, да пазим светата православна вяра незасегната от всякакво зломислие, да не се отклоняваме от правия път, да не се увличаме от чужди и различни учения, като държим на преданията. Да се поучаваме в закона Господен ден и нощ, да бъдем подражатели на светите отци – светила на света, като не изоставяме или презираме нищо, от тях установено.
След успението на св. Йоан славата му напуснала пределите на манастира и близката околност. За неговото прославяне узнали и далеч от Рила – във владетелския двор в Преслав, тогавашната столица на древна България. Неизвестно дали още по времето на св. цар Петър или малко по-късно, мощите на св. Йоан Рилски били пренесени в Средец, където скоро станали обект на всенародно почитание. С това пренасяне ние свързваме и официалната канонизация на светеца. Житиеписците, предаващи този епизод от живота на св. Йоан след смъртта, имат помежду си известни различия. В едно обаче те са съгласни – пренасянето на ковчега с мощите е станало по Божията воля и в този смисъл – в съгласие с волята на самия Рилски светец.
Според автора на най-старото, известно като народно, житие, пренасянето на мощите в Средец било резултат от общото желание на владетеля и народа. В съгласие с това желание било и Божието благоволение: “Тогава до светеца дойде глас, който му каза от небето: “Възлюбениче Мой, извърши онова, което ти е заповядано!” И веднага тялото на светеца се вдигна… и отиваше по Божие повеление. И пристигна тялото на светеца в Средечкия град.”
В същия смисъл пише и друг агиограф на св. Йоан – Георги Скилица: “Великият сред постниците се яви насън на игумена на манастира и повели ковчегът с неговите мощи да бъде пренесен в Средечкия град и там да бъде поставен над земята, та да не се пречи на онези, които идват да го видят.”
По-лаконичен, но не по-малко ясен, е и авторът на първото проложно житие на Рилския чудотворец: “След като премина немалко време, св. Йоан се яви на учениците си и повели да пренесат мощите му в Средечкия град.” За нас тези разкази са и свидетелства за верността на казаното още от св. апостол Павел, че онези, които дохождат при Бога, трябва да вярват, че “Той съществува и награждава ония, които Го търсят” (Евр. 11:6).
Небесната и земната прослава на св. Йоан Рилски Чудотворец е знак на особеното Божие благоволение към нашия народ. Знак на това, че и на Българска земя може да израсте плод, достоен за Бога. Стига да искаме да следваме заветите, оставени ни от праведниците, живели преди нас. Праведници като св. Йоан Рилски.
Източник: “Стандарт”
