Боговете на виното слязоха в събота в Илинденци, пиха от прочутата бяла керацуда и зарязаха лозята. За 21-ва поредна година селото чества уникален празник на течния еликсир, в който участваха божества и хора.
„Небесните” гости се появиха на площада в селището, в ролите им се бяха превъплътили местни жители. Те поведоха гостите на празника в подножието на Пирин планина. Под върховете боговете Сабазии, Загрей, Дионис, Бакхус и Свети Трифон зарязаха лозовите масиви и пожелаха здраве и берекет на всички. Петте божества са на фригийците, траките, гърците, римляните и християните – народите, които са населявали благодатната за производство на грозде и вино земя. С тях бе и мома Кераца, на която е кръстен прочутият бял сорт керацуда – вино, което се отглежда единствено в този район.
Свитата на боговете и красивата Кераца бе придружена от шумни вакханки. В местността „Валоги” изпълниха ритуала Розалии – преляха вино върху огън, височината на пламъка показа, че годината ще е плодородна. После тържеството продължи с дегустация на вина. На тържествена церемония с венец от лозови клонки и гроздове боговете коронясаха пенсионера Иван Ибришимов за Цар на лозята.
Победител в конкурса за най-добро червено вино стана студентът Славчо Димитров, който обработва десетки декари лозя заено със семейството си. Той изпревари признатия майстор на течния еликсир отец Георги Сарадинов, който е архиерейски наместник на Сандански. Пенсионерът Васил Станоев пък грабна приза за най-добро бяло вино – керацуда. ” На друго място нито гроздето, нито виното стават толкова хубави. Просто при нас почвата, югозападните склонове и силното слънце правят чудото”, каза бай Васил.
Няма фамилия в Илинденци, която да не стопанисва лозе и да не разчита на него за допълнителни доходи. „Откъде ли не идват насам, за да търсят керацуда. Но това вино много лъже. Хем е пивко, хем бързо те сваля. Много е ароматно. Керацудата е най-нежното бяло грозде. А виното от него е превъзходно. Напитката е в жълт оттенък и веднага ти грабва окото. А вкусиш ли го, си изгорял. Няма отказване да края на живота ти”, редят ценителите на божественото питие. Те са спокойни, че никога няма да останат жадни. Дори да няма вода, вино колкото щеш.
