Няма спокойствие никъде в малките болници. Това пречи на мотивацията на лекарите, които са притеснени, че могат да останат на улицата. Признанието е на управителя на МБАЛ – Разлог д-р Божидар Велев. Той открито твърди, че се въвеждат стандарти и критерии за болничните заведения в услуга само на големите болници и за сметка на малките лечебници.
Това заяви известният медик за Кмета.бг по повод скандалната проекто-наредба № 11 на МЗ, която според много експерти ще доведе до закриване на отделни отделения и дори цели болници в регионите.
„Липсва цялостна стратегия за развитието на общинските болници. Въртим се в омагьосан кръг, подкрепата все е за големите болници. По новите стандарти няма как да сключим необходимите договори за клинични пътеки със Здравната каса, това пък веднага реже дейността ни, а оттам – приходите. Трудно е на община Разлог, чиято собственост е МБАЛ, да реши финансовите ни проблеми”, обяснява медикът, който дълги години ръководи болничното заведение.
Не крие, че има и проблем с недостига на достатъчно специалисти. Но се стараят да осигурят качествено обслужване в 11-те отделения на своите пациенти. Защото тук се лекуват хора от четири общини – Разлог, Банско, Белица и Якоруда. Населението в района е над 60 000 души. И всеки от тези хора е потенциален пациент.
„Оправданията за последните реформи са, че ще се осигури по-качествено обслужване в големите болници. Но пита ли някой чичото от белишко село как ще стигне до Благоевград, до София, има ли пари за път, знае ли как да стигне до столицата? Ами ако е в спешно състояние? Къде е по-добре да му се окаже помощ – на 15 километра от селото му или на 70 километра?”, риторично пита д-р Велев.
Той е убеден, че е време да се подаде ръка на общинските болници, да се изготви нова стратегия, да се въведат нови критерии и стандарти за тяхното съществуване. В противен случай се поставя на карта здравето и живота на десетки хиляди граждани, убеден е болничният шеф.
„Трябва да се сложи край на недофинансирането на системата. Хората страдат от липсата на справедливост. Човек се пита защо е плащал 30 години здравни осигуровки, след като се налага пак да вади пари за здраве. Други пък не са плащали никога здравни осигуровки, а ползват най-много здравните услуги. Не смятам, че безпаричието е оправдание. 20 лева са 3 кутии цигари, всеки е длъжен да си плаща здравните осигуровки”, твърди кметът на община Разлог Красимир Герчев.
По този начин се демотивират коректните платци да продължат да наливат пари в системата, защото смятат, че е наливане в каца с дъно. Необходимо е държавата да се отнася па еднакъв начин и с държавните, и с общинските, и с частните болници. Да ги мери с един аршин.
„Ние покриваме режийните разноски в болницата. Но парите са от данъкоплатците, т.е. те плащат допълнителен данък „Здраве”. Нека държавата да регулира и въпроса със специалистите. Не виждам нищо лошо в разпределението – учил си държавна поръчка, после отиваш 5 години, където те пратят. За да върне на обществото това, което то му е дало чрез държавното обучение. Стига с тази криворазбрана демокрация. Да се прецизират нещата – да се види къде се намира една болница – какво население обслужва, има ли приток на туристи, какъв е климатът, ако щете. Защото всичко има значение”, казва Герчев.
Градоначалникът смята, че частните лечебници сключват договори за доходоносни клинични пътеки, а общинските и държавните поемат пациенти с неплатени осигуровки, правят харчове, които после не им се признават и си остават за тяхна сметка. „Как да закрием болницата, след като само в последните години са вложени в нея над 6 милиона лева за модерно оборудване, за апаратура, за енергийна ефективност?! Та това ще обрече над 60 000 души на липса на здравеопазване. Да не говорим за селата, където хората не знаят що е аптека, лекар, линейка…”, допълва кметът на Разлог Красимир Герчев.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
