Борец носи първа олимпийска титла за България преди 60 години

Първият ден на Игрите в Рио не бе успешен за родните ни спортисти, затова и в „Олимпийски истории“ ще разкажем за първия медал и първата титла за България от най-големия спортен форум с надеждата, това да донесе късмет на нашите момчета и момичета в Браилия.

Въпреки че страната ни е сред държавите, имали участници още на първата Олимпиада в Атина през 1896 г., макар и швейцарец, за когото разказахме във вчерашното издание на рубриката, за първия медал се наложило да чакаме доста. Успехът идва на Игрите в Хелзинки – градът, който трябвало да приеме несъстоялата се Олимпиада от 1940 г. 12 години по-късно почти 5000 състезатели пристигат във финладската столица, сред които 63-ма българи. Един от тях влиза в историята като първият олимпийски медалист за страната ни.

Логично, медалът идва в спорт, традиционен за България, но не борбата, а бокса. В категория до 75 кг роденият в Добрич Борис Георгиев, популярен с прозвището Моката, завоюва бронз. Георгиев се занимава с този спорт от 1945 г. В периода 1950-1957 г. е републикански шампион на България, а през 1955 г. става носител на купа „Странджа”. Нколко години след като губи полуфинала на Игрите от Джентълмена Флойд Патерсън, Моката става двукратен Световен шампион за професионалисти – тежка категория.

Участник е в три европейски първенства – във Варшава през 1953 г., в Западен Берлин през 1955 г. и в Прага през 1957 г. Освен в Хелзинки през 1952 г., той играе и на Олимпиадата в Мелбърн 4 години по-късно, на която България печели и първа титла, но за нея след малко.

Борис Георгиев е провел 289 мача, 54 от тях – международни. Моката един от хората през които минава олимпийския огън по пътят си към Атина за Игрите през 2004 г. През 2010 г. удостоен с орден “Стара планина” първа степен.

Към обещаното първо злато от Олимпиада за страната ни, което идва на историческите „Приятелски игри“ в Мелбърн, наричани така и защото Източна и Западна Германия участват с общ отбор. Тогава силният ни футболен тим печели бронз, а в състава на „трикольорите“ личат имената на Стефан Божков, Тодор Диев, Георги Димитров, Милчо Горанов, Иван Колев, Никола Ковачев, Манол Манолов – Симолията, Димитър Миланов, Георги Найденов, Панайот Панайотов, Кирил Ракаров, Гаврил Стоянов, Крум Янев и Йордан Йосифов. Борбата обаче носи най-голямата радост за българите, след като нашите класици печелят 2 сребърни медала, а състезателите ни в свободния стил – сребро и злато.

В историята като първи Олимпийски шампион на България има честта да бъде записан 26-годишният тогава състезател от с. Твърдица, Бургаско Никола Станчев. Всъщност спортната кариера на голямата световна сцена на бай Кольо, както го наричаха приживе приятелите му, започва тъкмо с олимпийската титла в кат. до 79 кг. Тогава той побеждава Георгий Схиртладзе (СССР). Губи от Кацурамото (Япония). Събира 5 наказателни точки и трябва да побеждава само с туш съперниците си до края. И го прави – срещу Щер (Германия) и Линдбланд (Швеция), а на финала отново с туш срещу Ходж (САЩ).

Така за пръв път българския химн звучи на олимпийски игри. Златният медал му връчва председателя на БОК генерал-полковник Владимир Стойчев, за когото също ви разказахме вчера.

Станчев печели и сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул през същата година, когато става и балкански шампион, отново в най-големия турски град. През кариерата си е 11 пъти шампион на България, 8 пъти в свободния и 3 пъти в класическия стил.

Въпреки славата и успехите на тепиха, животът на Никола Станчев след прекратяване на спортната кариера не е лек. Работи като треньор. Живее със скромна пенсия от 1990 г. Подпомаган е от известни български борци и треньори.

Треньора Райко Петров го нарича „Гагарин на българския спорт“, а колегата и приятеля му Боян Радев „Патриарх на големия български спорт“. Никола Станчев си отива на 13 юли 2009 година. В бургаски комплекс „Меден рудник“ спортна зала е именувана на негово име, а паметник в родното с. Твърдица е открит през 2011 г.