Борис Бонев е градски активист, сред основателите на „Спаси метрото“ и „Спаси София“. Кандидат-кмет е на София на местните избори през 2019 г. и независим общински съветник за мандат 2019 – 2023 г. в Столичния общински съвет.
От Кмета.bg разговаряхме с него за наболелите проблеми на столицата, добрите примери, от които можем да се учим, и как според него жителите на столицата могат да живеят в една по-благоприятна и по-гостоприемна градска среда.
Кои са най-наболелите проблеми, които София има да реши, за да бъде град за хората?
Борис Бонев: Най-сериозният проблем на София е, че решенията, които се вземат и политиките, които се изпълняват, не са в полза на хората и устойчивото развитие на града. Може би преди 50 или 100 години, когато нямахме добрите примери от Европа и от света, щяхме да смятаме, че градът ни се развива естествено, но когато правим сравнение с всеки един друг европейски град, установяваме, че София изключително много изостава – в политики за насърчаване на алтернативни форми на придвижване от автомобила, инвестиции в зелената система, инвестиции в устойчивото развитие, подкрепа на екосистемата на стартъпите и така нататък. На практика всички добри неща, които се случват в София, се случват не “благодарение”, а “въпреки” управлението на нашия град, което е много жалко. Моята философия е, че общината трябва да бъде абсолютен партньор и на гражданите, и на бизнеса в един град.
Как се стигна до тук? Столичният кмет Йорданка Фандъкова в началото на своето управление видимо носеше желанието за развитие. А сега като че ли е доста по-плаха и позагубила амбицията, чийто размах имаше? Какво се изгуби във времето?
Борис Бонев: Факт е, че в първия мандат г-жа Фандъкова бе доста по-мотивирана и доста по-смела в решенията, които се взимаха. Моето лично наблюдение е, че тя напълно абдикира от управлението на града. По изключително важни теми тя или не се появява, въобще не изразява мнение, или ако даде, то ще е със закъснение и няма да бъде категорично, а замазващо положението. Такъв пример е трагедията с детето, което стъпи върху шахта. Дни наред г-жа Фандъкова я нямаше, за да даде мнение, въпреки че това пряко я касае. Не знам защо така се получава – дали е умора, дали е липса на мотивация, но това няма никакво значение, защото заради това поведение и този начин на работа градът страда. Аз следя много активно кметовете на много от европейските столици – като Варшава, Будапеща, Прага, Загреб. Повечето от тях са новоизбрани кметове, млади, с много амбиции. Има чудовищна разлика в скоростта и начина, по който се вършат нещата там и в София. Тук хем сме супер изостанали, хем вместо да се движим с двойно по-бързо темпо от останалите, за да наваксаме, ние се движим с двойно по-бавно и още по-бавно темпо от тях. Разликата с централноевропейските градове, не говоря за западноевропейските, се увеличава, не се скъсява. И това е много съществен проблем.
Проблемът с детските градини. През май стана ясно, че хиляди деца отново остават без място в детските градини, въпреки обещанията през годините, че вече няма да е така и ще бъде осигурено място за всяко дете. На какво се дължи този провал? И как може да се преобърне тенденцията?
Борис Бонев: Когато говорим за липсата на места в детските градини и за качествено образование в близост, една от причините след първия учебен ден рязко трафикът да се влошава, е именно, че родителите са принудени като таксиметрови шофьори да си разкарват децата из цяла София. Там, където евентуално са намерили място в детската градина и училището е с добро качество на образованието. От това страда целият град, той е в постоянно задръстване. Решението за детските градини е много просто – да се строят детски градини. Това не се случва, тъй като преди да се пристъпи към строителството на детската градина, трябва да се отчуждят имотите, които са били реституирани през годините и съответно са частни. За да се отчуждат тези имоти обаче, трябва да бъдат отпуснати средства.
Всяка година, когато говорим и обсъждаме бюджета на София, аз като общински съветник и преди това като представители на гражданската организация “Спаси София”, настояваме и настояваме да има много повече пари за отчуждаване. Поне 20 милиона. Тази година са 8 милиона – които вече са изхарчени. С тях не може нито да се построят детски градини, нито булевардите, нито цялата друга инфраструктура, от които София има нужда. Първото и най-важно нещо е да се отделят повече пари в бюджета за отчуждаване, а след това да се строят детските градини. Отпуснати са 50 милиона от държавата, не е проблемът, че няма пари.
Другото нещо, което може да забърза процеса, е да се направи конкурс за модулен тип детска градина – не всяка градина да е с отделен проект, а да са модули. Така се спестява време в проектиране и изваждане на документите. Което в случая е ключово, тъй като една година може да се окаже решаваща.
Предстоят зимните месеци. Ще дишаме ли отново мръсен въздух тази зима?
Борис Бонев: За съжаление ще димаше, да. Тъй като мерките, които се приемат от общината тази година, са много далече от необходимото. Два са основните източници на замърсяване в София – битовото отопление през зимата и автомобилният трафик, който е целогодишен източник на замърсяване. Столична община има не лоша програма за подмяна на печки, но е показателно, че въпреки отпуснатия бюджет за подменени 20 000 печки, към момента интерес има за подмяна само на 5000. Общината не си е свършила работата да популяризира тази програма и да убеди собствениците, че това е едно добро решение.
По отношение на колите – колкото и да е непопулярна теза и е жалко, че аз съм единственият политик, от който можете да чуете това, но без да има рестриктивни мерки спрямо автомобилите, ние няма да решим проблема със замърсяването. Няма да решим проблема и със задръстванията, с некачествената градска среда и с липсата за места на паркиране. Трябва да се работи паралелно, осигуряване на алтернатива чрез по-бърз и редовен градски транспорт, велосипедни алеи, места за ходене на пешеходци, но същевременно трябва да има и рестрикции. Няма друга държава в Европа, в която да е толкова евтино човек да си купи и да ползва автомобил. На всичко отгоре в центъра на София, където е най-натоварено откъм трафик, защото е събирателн пункт, за да паркирате една година, заплащате 150 лева винетен стикер за “синя зона”. Същевременно в краен квартал като “Надежда” се плаща по 80 лева на месец.
Възможно ли е да имаме хубава веломрежа в София, защото към момента повечето велоалеи сякаш свършват в нищото. Какво пречи да имаме добри велоалеи като в много от европейските градове?
Борис Бонев: Пречат управляващите – може да звучи като клиширан отговор, но повече от 10 години се занимаваме с решаването на проблемите на градската среда, сред тях е велосипедният транспорт. В никакъв случай не става въпрос за лоши закони и лоши проекти. Става въпрос единствено за нежелание нещата да се случват, както трябва. Една от причините е, че аз лично не се сещам за някой заместник-кмет или кмет, които са колоездачи. Когато ти не ползваш някаква инфраструктура, много трудно можеш да разбереш какви са нейните проблеми, особено когато не се доверяваш на експертите. Експертите са категорични, за да има повече велосипедисти, трябва да има свързана, безопасна и удобна веломрежа. Когато имаме отсечки от никъде за никъде, които не са свързани по никакъв начин с други велосипедни отсечки и свършват в нищото, те няма как да бъдат ползвани. Когато метрото имаше 5 станции, го ползваха 10 000 души на ден, когато имаше 35 станции и имаше цяла мрежа, го ползваха 350 000 души на ден. Същото е и с велосипедния транспорт.
Кое оценявате все пак като положително от направеното през последните 10 години за София? Кои са добрите политики?
Борис Бонев: Има добри проекти, добри политики няма. Добрите проекти са разширението на метрото, което обаче започва да влиза в една фаза на “да строим метро до места, на които няма научнообоснована нужда, защото няма достатъчен брой жители там”. Но генерално метрото е един чудесен проект, който със сигурност промени живота в града. Строителството на Околовръстното също е изключително важен проект, значително облекчава трафика. Лошото обаче е, че дори когато държавата инвестира – например със Северна скоростна тангента, задължението на общината е да довърши напречните връзки – Чепинско шосе, Източна тангента, това нещо не се случва и вече 5-6 години едни пътни възли стоят построени, но неизползвани, защото общината не може да ги свърже с останалата част от града. Хубави неща в града се случват предимно благодарение на частния бизнес, на частната инициатива. Всички хубави тротоари, които съм снимал, са на частни сгради. Въпросът не е, че няма майстори, въпросът е, че няма контрол и желание да се дават пари. Големият ми извод след 2 години в общината е, че на тези, които вземат решение, не им пука! Не гледат добрите практики, не слушат експерти. Всеки прави, каквото му дойде и до там – няма концепция, няма план, няма стратегии, няма визия, няма идеи.
Срещате се с районни кметове. Успешни ли са диалозите с тях, изпълняват ли обещанията, които са поели?
Борис Бонев: Срещал съм се с доста районни кметове. С много от тях по много пъти. Работим доста добре заедно. Трябва да си даваме сметка обаче, че районните кметове са превърнати в пощенски кутии, с много малки бюджети и без реални задължения. Моето мнение е, че трябва да се направи сериозна реформа на районирането в София, да бъде намален броят на районите, но пък за сметка на това новият по-малък брой райони да разполага със значително по-голям бюджет и правомощия, за да има истинска децентрализация. В момента така е направена структурата и така се отпуска бюджетът, че на практика и без районни кметове можем да се справяме. А това са избираеми длъжности и трябва да могат да изпълняват дадените обещания.
Заявихте ясна позиция за спасяването на Централните софийски хали. Кои са другите културно-исторически паметници в града, на които трябва да обърнем внимание?
На практика цялoто културно-историческо наследство на София е застрашено. Много са ценните архитектурни сгради, които са в покъртително състояние – Захарна фабрика, Къщата с ягодите, Къщата на Гешов. Дори сгради, които са символи на града – като храм паметника “Свети Александър Невски”, също е в много лошо състояние и има нужда от доста милиони за ремонт, а те не се отпускат. Културно-историческото наследство на София е много застрашено. Проблемът е, че Законът за културното наследство не работи в частта, в която общините биха могли да ремонтират една застрашена сграда, след което да си търсят парите от собствениците. Имах срещи с министъра на културата Велислав Минеков и се надявам разговорите, които проведохме в посока на създаване на работна група за промяна на Закона за културното наследство, да доведат до резултати, така че културното наследство да бъде опазено, да бъде реставрирано и да му бъде намерена нова функция тогава, когато не е възможно старата да бъде запазена, но по начин, който уважава и запазва духа и историята на града.
Кое е това, което сте наблюдавали в чужбина и много искате да се случи тук?
Борис Бонев: Това, което абсолютно навсякъде виждам в успешните градове, е управление, което има много, много ясно поставени цели. И то цели в полза на превръщането на градовете в градове за хората, а не в кочини, на каквaто прилича София в момента. Водил съм разговори с кмета на Клуж, със заместник-кметове на Тирана, на Прага, навсякъде съм виждал хора, независимо от възрастта им, които са изключително мотивирани, пълни с идеи. Те се запалват и говорят с изключителен ентусиазъм и любов за развитието на своите градове. Това го няма в София, а вярвам, че може да се промени. Може да има друго управление, което да подхожда с любов към града, а не само с мисълта коя “наша” фирма да бъде уредена с обществена поръчка за милиони, както се случва в момента.
Ще се кандидатирате ли отново за кмет на София?
Има време до изборите. Това, което за нас е важно като организация и за мен като общински съветник, е да направим всичко възможно да изпълняваме нещата, които сме обещали в рамките на този мандат. За да може, когато се явим на следващи избори, да се обърнем назад и да кажем какво сме успели да постигнем. Аз винаги си поставям много високи цели и бих искал много повече неща да свърша и за съжаление в момента 99% от идеите, за които се борим, не зависят пряко от нас. Надявам се до 2 години, когато са следващите избори, вече да зависят пряко от нас, за да не се налага да се съобразявам с ретроградното мислене и мързела на сегашните управляващи.
