С изложба на световноизвестния художник Борис Георгиев гостува в Братислава Градската художествена галерия във Варна, която носи неговото име. Съорганизатор е Българският културен център в словашката столица, а изложбата е посветена на националния ни празник 3 март и на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Чехословакия и България.
В най-престижната зала „Дворана“ в Министерството на културата на Словакия ще бъдат наредени 29 от най-известните картини на Борис Георгиев, създадени в различни периоди на неговото творчество. Те са от колекциите на варненската галерия, чийто патрон е художникът, Националната галерия в София и частни колекции от България и Италия. Авторските права върху всички изображения в изложбата са предоставени от дъщерята на художника Вирджиния Георгиев – Джакомети, на Градската художествена галерия – Варна.
Изложбата е под патронажа на Н. Пр. извънредния и пълномощен посланик на Република България – Йорданка Чобанова, и на министъра на културата на Република Словакия – Любица Лашакова. На откриването ѝ на 10 март са поканени видни политически, обществени и културни дейци, дипломати и представители на българската общност в Словакия. Куратор на изложбата е изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, директор на Градската художествена галерия във Варна и изследовател на изкуството на Борис Георгиев.
Борис Георгиев е художник живописец, странник и хуманист, пантеист и толстоист, космополит и истински гражданин на света. Възпитаник е на европейските художествени школи – руска и немска, изкуството му изразява идеализма и големия му талант на художник портретист, достигнал световна популярност и признание. Животът му е непрестанно пътуване в много страни по света, през което той рисува всеотдайно, запознава се с големи личности и духовни учения и изгражда своята мистична идеалистическа философия.
Роден е на 1 ноември 1888 г. във Варна. Напуска в ранна възраст родния град и живее последователно в Одеса, Санкт Петербург, Мюнхен,Аниего, Вал Сугано, Флоренция. Пътува и открива изложби в България и Италия в 1921-1928, в Берлин, Лондон в 1928-1929 г., в София –1930 –1931 г., пътува из цяла Индия, Бирма, о. Цейлон през 1931-1936 г. В София за последен път се завръща през 1943 г. Пребивава в Бразилия и Латинска Америка през 1951- 1955 г. След 1914 г. с известни прекъсвания постоянно живее и работи в различни градове на Италия до кончината си на 9 април 1962 г. в Рим.
Гимназиалното си образование завършва в Одеса, а в Санкт Петербург Николай Рьорих пръв открива големия му талант на портретист. Следва при него в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуствата и това оставя трайни следи в мирогледа и в стила на изкуството му. След като завършва Художествената академия в Петербург, заминава за Германия. В Баварската кралска академия за изящни изкуства в Мюнхен изучава живопис при проф. Анжело Янг, графика при проф. Петер фон Халм и фотография. Посещава лекции по философия, архитектура, агрономство. По време на ваканциите пътува, за да види паметниците на изкуството в Гърция, Египет, Мароко, музеите и галериите в Европа във Финландия, Швеция, Норвегия, Холандия, Белгия, Швейцария, Франция, Испания, Италия, Великобритания. Благодарение на страстта да пътува из различни страни, художникът се запознава и създава духовни връзки със сродни нему, благородни и в етично отношение солидарни с него личности.
За присъствието на Борис Георгиев в кръга на световния елит на интелектуалците в Европа от първата половина на ХХ в. допринасят и срещите му с Рабиндранат Тагор в Италия през 1926 г., в Берлин през 1929 г. По негова покана той пътува до Индия през 1931 г. – 1935 г. Художникът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион „Форд“, с която пътешества из цяла Индия, до Хималаите и Тибет, както и в Европа. По време на целия си петгодишен престой в Индия сътрудничи на в. „Литературен глас“ и на различни италиански и индийски печатни издания. Картините от индийския му цикъл „В страната на Мировата скръб“ принадлежат към втория период в неговото изкуство.
От 1913 до 1962 г. Борис Георгиев работи като свободен художник. След 1922 г. е организирал общо 16 самостоятелни изложби в България, Германия и Италия и 5 в Бразилия. Участвал в биеналетата на изкуствата в Триест и Венеция – 1942, 1957, има участия в изложби в Прага, Париж, Ватикана, Лондон. Произведенията му са много високо ценени по света и в България. Те са притежание на различни чуждестранни галерии и частни колекции в България, САЩ, Италия, Германия, Индия, Холандия, Австрия, Бразилия, Великобритания, Швейцария, Руси. Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло. Носител на „Командорския знак на Ордена на Италианската корона“ за портрет на кардинал Мери дел Вал, 1937 г.
Репродукция: Портрет на Махатма Ганди, 1935 г., притежание на ГХГ – Варна
