„Много сме щастливи тук. Намерихме истинския си дом. Бабите в Костур дори ме наричат Иванка. Много са мили, понякога готвим заедно. Преди няколко дни дори черпих за Ивановден”, казва с широка усмивка британката Ивон Гордън (51). Ивон и съпругът й Норел Гордън (44) си купуват къща в свиленградското село Костур преди 9 години. Имат двама големи синове – Рийс, който е на 20 и Антон на 23. Дъщеричката им Тия е още ученичка в 8 клас. Тя посещава същото училище в Свиленград, където преди е учил и брат й Рийс.
„Баща ми попадна на имота в Костур случайно. Искахме да си купим къща в по-топла страна от Англия”, спомня си Рийс, който говори перфектен български. Оглеждали имоти в Испания и Южна Америка, но цените били доста солени.
„Нашите корени са от Ямайка, майка ми е родена там. На младини с баща ми са живели в Щатите и Канада. Обаче все нещо ги тегли на юг”, разказва Рийс.
От телевизионно предаване разбират за България. Учудени са колко много британци избират да живеят тук.
„Къщата в Костур ме грабна от пръв поглед”, казва бащата Норел Гордън. „Толкова изгодна ми се стори цената, че се усъмних да не е измама. Но скоро разбрах, че не е”, казва с усмивка мъжът, който в Британия е бил пастор.
Фамилията харесва новия си дом, но отначало го ползва само като лятна вила. Преди три години Ивон и Гордън напускат работа и остават да живеят тук.
„Разбираме се добре с всички, но със семейството на Радка и Карчо Костадинови станахме просто неразделни. Те ни бяха най-близките приятели”, казва с мъка Норел.
През септември 2014-а жестока трагедия разделя приятелите завинаги. Радка и Карчо отиват да заредят продукти за селския магазин, който стопанисват. Но не се връщат. Колата им е пометена в жестока катастрофа на АМ „Марица”.
Трагедията разкъсва сърцата на хората в Костур. Скръбта по загубените познати хора се смесва с ужаса, че магазинчето ще затвори. В Костур живеят около 40 души. Освен Гордънови има само едно младо българско семейство. Останалите са баби и дядовци. За тях ходенето за покупки на 7 км в съседното село Младиново е непосилно.
„Съкрушени от гибелта на нашите приятели решихме, че най-доброто което можем да сторим за тях е да поемем магазинчето”, казва Норел. Да работи магазинчето е нещо като паметник за тях. А и без него възрастните хора тук са загубени, смятат британците.
След дълго ходене по мъките на родната бюрокрация фамилия Гордън става собственик на търговски обект в България. Регистрират си фирма, минават проверки от всевъзможни институции.
„Това е наша мисия. От това малко магазинче не могат да се изкарат пари. Доволни сме, ако покриваме разходите и данъците”, казва Ивон.
В дюкянчето има стоки от първа необходимост. Три пъти в седмицата се доставя хляб. Предлагат още банички и милинки, кафе, чай и капучино. Норел
Гордън дава шопинг карти. Целта е да не се объркат сметките. Вересията се плаща в ден за пенсии. През месеца освен в тефтера, покупката се записва и в картата на купувача. Така всички са спокойни, че няма да стане грешка. Между къщата и магазинчето има около 200 метра. Поддържат непрекъсната връзка по радиопредаватели тип „уоки токи”.
Магазинчето е сърцето на Костур. Без него селото е обречено. Тук в петък идват джипито и кметския наместник. Бакалията се превръща в приемна и здравен пункт. Освен хляб и продукти хората намират с кого да си кажат няколко думи. В магазина има широка маса. В студените дни тук се събират десетина души. Стените са истински калейдоскоп.
Архивни кадри от Балканската война до картички от Лондон и пейзажи от Ямайка. Най-отгоре на стената, която разделя малкото салонче от магазина са поставени портретите на загиналите Радка и Карчо.
„Къщата ни гледа към селското гробище. Всяка сутрин когато вляза в кухнята, поглеждам натам и си мисля за тях. Той е убеден е, че където и да са момента неговите мъртви приятели те са доволни, че магазинчето работи. Защото така споменът за тях остава жив.
До преди няколко години Ивон Гордън е била майстор-готвач в елитен лондонски ресторант. Върхът в кариерата й е когато приготвя част от изисканите блюда за едно от най-ярките светски събития на 20-и век – звездната сватба на Виктория Адамс и Дейвид Бекъм през 1999-а. Поверявали са й доставки за приеми в Кралския двор.
Между българската и ямйската кухня има много прилики, смята Ивон. Признава, че шкембе чорбата е истинска мистерия, но и в Ямайка имало подобни ястия. Любимите български ястия на британците от Костур са баница със спанак и популярната в Сакарския край баклава с фъстъци и локум.
„Никога не съм си представяла, че ще озова в планинско селце награницата с Турция. Но на хиляди мили от лъскавия Лондон тук намерихме щастието си” , казва жената. Защото цялото й семейство тук се чувства нужно и обичано.
„Костур е високо в планината и зимите тук са люти. Когато падне сняг с брат ми ходим и разнасяме продукти на старите хора. Само трябва да ни се обадят по телефона”, казва Рийс.
„За трудно подвижните правим доставки по телефона, всеки ден, сутрин и следобед всеки ден от седмицата без четвъртък. Старците ни казват, че сме най-добрият социален патронаж”, допълва с гордост Рийс. Докато разказват историята си лицата на британците греят.
Усмивките им показват нагледно как една трагедия може да роди нещо просто, но велико и благородно. За 30 старци в сърцето на Сакар семейство Гордън са герои. Местните неслучайно ги наричат „Спасителите, които Господ ни изпрати”.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
