Реформи в здравеопазването, образованието, публичната администрация и ВиК сектора препоръчва Европейската комисия на България. Това е изтъкнато в коментарите на Брюксел по Споразумението за партньорство с България, публикувани от Агенция БГНЕС. Документът е изключително важен, тъй като определя използването на еврофондовете за периода 2014-2020 година.
България вече е изпратила за съгласуване и седемте оперативни програми за периода 2014-2020 година. В следващите седмици се очакват коментарите на ЕК и по тях. Изпращането им стана с един месец предсрочно, с цел по-ранното им потвърждаване, с цел стартиране на Програмния период още през тази година.
Амбицията на кабинета “Орешарски” е СП да бъде финализирано до края на септември, а поне две от програмите да получат “зелена светлина” преди края на годината.
Ако има забавяне на подписването на СП между България и ЕК , това може да се дължи на смяната на състава на Комисията и евентуалните предсрочни избори.
Еврокомисията изказва и редица забележки относно обществените поръчки. Според нея трябва да се засили взаимодействието между институциите, да се подобри прилагането на правилата и да се затегне контролът. По отношение на съдебната реформа от Брюксел определят напредъка на страната като много малък и препоръчват ускоряване на усилията.
По отношение на развитието на градовете Комисията смята, че разпределението на средствата следва да бъде далеч по-концентрирано и да се основава на оценка на нуждите на функционалните градски зони с достатъчна икономическата и демографска плътност, която може да подпомогне развитието и на малките околни градски центрове, както настоява българското правителство. За целта следва да се подкрепят най-добрите и най-обещаващи стратегии, които могат да донесат трайно подобрение на икономиката, околната среда, социалните и демографски условия
За здравеопазването Комисията преценява плана за реформи, получен през януари тази година, като стъпка в правилна посока. В същото време се посочва, че стратегията в здравеопазването не е достатъчно конкретна като реформи, времева рамка и финансиране. Преди да се задействат инвестициите от европейските регионални фондове, трябва да се задвижи план за действие с реструктуриране на болниците.
Забележката към водните ресурси е, че те се нуждаят от добро управление, като се засили ролята на държавния регулатор, а отговорността за проектите в сектора да се прехвърли от общините към местните компании.
В частта за информационните и комуникационни технологии се посочва незадоволителния анализ за достъпа до тях и използването им, не се и уточнява колко ще струва развитието на този сектор, за да бъдат постигнати поставените от Европа цели до 2020 година. Липсата на надеждни данни за инфраструктурата, както и недостатъчните познания за инвестиционния модел са пречка за инвестиране в развитието на широколентовия интернет чрез съответните европейски фондове. Комисията смята, че България трябва да ускори изработването на стратегия за науката, така че до 2020 г. тази сфера да представяла 1,5% от брутния вътрешен продукт, каквато е целта на Комисията.
За селските райони Еврокомисията подкрепя онези инфраструктури инвестиции, които носят възможно най-висока добавена стойност, засилват растеж и създават работни места, а също са част от стратегията за икономическо възстановяване и от борбата срещу обезлюдяването на селските райони.
По отношение на местните и регионалните пътища Брюксел смята, че те трябва да са част от национална система, която е свързана с трансевропейската пътна мрежа. Необходими са обаче ясни финансови анализи, за да се обоснове решението за подобряване “на достъпа до градове, културни центрове и природни забележителности”. В същото време осигуряването на достъп до културни и исторически места трябва да е част от националната туристическа стратегия.
Що се отнася до съдената реформа Комисията смята, че страната ни е постигнала много малък успех през последните две години и трябва да ускори усилията си.
Партньорското споразумение отчита разширяващата се липса на връзка между образованието, научните организации и бизнеса. Да се наблегне на предишен опит и настоящо сътрудничество с бизнеса и нуждата от по-високо образование и отчитане на нуждите на пазара на труда.
За да се определят целите и да се улесни движението между финансиране на базата на успехи в научноизследователския сектор в България Стратегията за партньорство трябва да опише силните страни и слабостите на основните участници – университети, научни институти, БАН и бизнес обществото с показателите на техния научен капацитет и продуктивност /приложни изследвания и комерсиализация на продуктите.
Стратегията за партньорство трябва да потвърди, че те ще бъдат покрити от стратегията за научни изследвания и иновации. Като стратегически приоритет номер 1 се посочва образованието, но неговият принос в научните изследвания, иновациите и растежа трябва да бъде уточнен.
Да се ограничи недостига на квалифицирани научни кадри и да се насърчава връзката между висшите учебни заведения, научните и технологичните центрове и предприятията.
*Още новини четете в Economic.bg
