За нея римите са детска играчка, с които създава най-красивите стихове, истории и пиеси за най-малките и се превръща в една от най-известните български детски писателки. Тя е Леда Милева, която днес трябваше да навърши 106 години. Родената на 5 февруари 1920 година в София Леда наследява любовта към поезията от своя баща Гео Милев, поет и публицист.
И създава огромно творчество, посветено на малчуганите. Самата тя като дете има вълнуващи срещи с известните писатели Ран Босилек и Ангел Каралийчев. И затова любовта й към детското творчество става още по-голяма. Разбира се, на първо място е нейният огромен талант да реди думите в рими и да създава детска поезия от сърце и душа, както и много приказки.
Та нима има дете, което да не знае наизуст нейното стихотворение „Зайченцето бяло”?! Но пък сигурно не са много тези, които знаят, че това прочуто стихотворение е написано случайно. Това твърдение е на самата Леда Милева. При списването на списанието „Първи стъпки” й остава половин празна страничка. Печатницата не чака, всичко там е по график. Затова писателката бърза да сътвори нещо, за да запълни празното място. Буквално пише на коляното си „Зайченцето бяло”. Стихотворението става едно от най-популярните в страната. Милева обаче скромно твърди по-късно, че известността на творбата се дължи на големия композитор Петър Ступел, който написал музиката към стихотворението и го превърнал в любима детска песничка.
Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на редица чужди езици. Пише и статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Леда Милева е и преводач на съвременна поезия. Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София. През 1940 г. завършва Института за детски учителки в София. От 1938 до 1941 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. След Втората световна война заема различни ръководни позиции в Радио „София” и различни издателства, в продължение на 4 години е генерален директор на БНТ. За няколко години е и посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. Леда Милева си отива от този свят навръх своя 93-ти рожден ден – на 5 февруари 2013 година.
Представяме ви три от най-хубавите й стихотворения:
Зайченцето бяло
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на Щуреца булка.
Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
милата си майка.
Влак-юнак
Влакът стигнал до планината
– Ту-ту-у-у-у!
Пусни ме да мина!
– Не може. Аз стоя тук
от хиляда и една година.
– Ту-ту-у-у-у!
Пусни ме, ти казвам пак
защото аз съм
бърз и силен влак!
– Не може!
– Тъй ли? Ту-ту-у-у-у! –
И влакът толкова бързо поел,
че си пробил тунел,
и излязъл от другата страна
на планината.
Тя започнала да вика, че я боли,
да събаря камъни и скали,
но после се успокоила.
А влакът: – Ту-ту-у-у-у! –
препускал с всичка сила.
– Ту-ту-у-у-у!
Ех, че влак,
влак – юнак!
Звездице-сестрице
Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име – не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича –
навярно децата обича.
Навярно тя иска полека
да слезе по звездна пътека,
при мене да дойде отгоре,
да чуе какво й говоря.
Но няма пътека в небето!
Звездице, почакай, додето
порасна и стана голям.
Ще литна нагоре и сам
на гости ще дойда с ракета.
по-бърза от сто самолета.
Звездице-сестрице, тогава
започне ли да свечерява,
ще гледаме с теб на Земята
как сладко заспиват децата.
