Днес е един от най-светлите семейни празници! Уютен, смирен, красив и топъл – денят 24 декември е изпълнен с очакване на Рождество Христово. На Бъдни вечер малки и големи от близо и далеч се прибират вкъщи, за да седнат около богата постна трапеза и да споделят Богородичния хляб. Според библейското предание на този ден започват родилните мъки на Дева Мария. Заради раждането на Бога в Северозапада и в Сърбия този ден е останал още и като Божич.
Три неща са важни за Бъдни вечер – внасянето в къщата на дъбово или крушово дърво, за да се поддържа огънят през цялата нощ, подреждането на тържествена трапеза и коледуването. На тържествената трапеза се поставят три вида обредни хлябове – боговица или светец, божичник, на който се изобразяват къщата, нивите, обора с животните и коледарски. Коледарският са краваи, които се раздават на коледарите, дошли да благославят дома. На Бъдни вечер всички ястия са постни и нечетен брой – сарми с ориз или жито, търкан боб, тиквеник, варена царевица, ошав от сливи. Скилидки чесън се нижат като гердани и се поставят на децата за здраве. Носят се до Ивановден, за да пазят малките от зли сили. На трапезата има и орехи, които всеки член на семейството чупи, за да види какъв е късметът му. Ако ядките са цели и здрави – ше е здрав и той. Най-възрастният човек взема въглени от огнището, поставя ги върху ралника и с него прекадява трапезата. После вдига хляба боговица нагоре и нарежда: Толкова високо да е житото. Всеки сам си отчупва от този хляб. Момите си пазят залъка, за да го сложат под възглавницата си. Така ще сънуват за кого ще се омъжат.
През цялата нощ бъдникът трябва да гори в огнището – знак на преклонение пред огъня и слънцето. В полунощ вече се чуват първите коледарски песни. В дружините им се включват млади мъже, които са научили коледарските песни и наричания. Чест е било в къщата ти да дойдат коледари и да благославят за здраве и плодородие. Започвали с „Колко звезди на небето, толкоз здраве в тази къща!” Стопанката ги дарявала с коледарските краваи, жито, сушени плодове. Щом из селата тръгвали коледарите, това означавало, че малката Коледа е свършила и започвала истинската, голямата…
В народната традиция Коледата е най-големият от 12-те основни християнски празници. В него са съчетани елементи както от езичеството, така и от християнството. Те се отнасят до църковната традиция, но и до народния бит. И в двете е изразена надеждата на хората за здраве и щастие, за плодородие и благоденствие. Тази надежда е издигната до жажда и мечтание, затова този празник има и големия си чар.
С Коледата и българите са дали нещо на други народи. Защото името на празника Коледа се е зародило при тях и се смята за побългарена форма на италианското Коленда и Колада. От нас Коледа започнали да наричат празника и в Гърция, Румъния, Албания…
В някои краища на страната – Софийско, Ловешко и др., празникът Бъдни вечер също е наричан и Малка Коледа.
