„Газпром“ е изправен пред риск да бъде възобновен случай за нарушаване на антимонополната политика, в който Европейската комисия стратира разследване срещу руския монопол върху износ на газ. Негов предмет са съмнения за злоупотреба с господстващото му положение на източноевропейския газов пазар и причина за повторното му стартиране е недоволството на България, информира Евроактив, цитирано от БГНЕС. Делото AT.39816 – за доставяне на газ в Централна и Източна Европа – е много вероятно да стане част от дневния ред на Комисията. Според източници в София, българският държавен доставчик на газ „Булгаргаз“ се готви да поиска Комисията да възобнови антитръстовите производства срещу „Газпром“ поради неизпълнение на едно от ключовите обещания на руската компания. Това се отнася до ангажимента на „Газпром“ да пригоди руските цени за газ към средните пазарни цени в ЕС, което позволи на Европейската комисия да прекрати случая.
На 24 май 2018 г. Европейската комисия, водена от заместник-председателя по политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестагер, приключи антитръстовото си разследване срещу „Газпром“. Случаят продължи 7 години и завърши без глоба, но при важни условия – руската компания трябваше да намали цените и да спре усилията за предотвратяване на достъпа на конкуренцията до източноевропейския пазар. Разследването се отнася до предполагаемата злоупотреба на „Газпром“ относно доминирането си на газовите пазари в България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия. В хода на делото ясно бяха определени пазарните цени на природния газ в Европа. Това са цените на континенталните хъбове, както и средните гранични цени за Германия, Франция и Италия. Според "Булгаргаз", българското искане за предоговаряне на цените е изпратено в началото на август миналата година, а крайният срок за постигане на споразумение между двете страни изтече, без резултат, 120 дни по-късно (в началото на декември). Съобщава се, че преговорите между "Булгаргаз" и "Газпром" през последната половин година са били интензивни, но неуспешни. Източниците твърдят, че липсата на отговор на редица български предложения е начин „Газпром“ да забави процеса на преразглеждане на цените в договора и очевидно няма желание от страна на руснаците да бъде постигнато споразумение.
Междувременно Европейската комисия публикува официални данни за граничните цени на природния газ през третото тримесечие на 2019 г. От редовния доклад на Комисията стана ясно, че седем от осемте държави по антитръстовото разследване вече са получили намаление на цените на доставките си от „Газпром“. България е единствената, която не е получила такова. За третото тримесечие на 2019 г. България се превърна в страната, която купува най-скъпия газ в ЕС, твърди Евроактив. Наличните данни за четвъртото тримесечие вероятно ще потвърдят това. Ето защо "Булгаргаз" планира да потърси подкрепа от Европейската комисия, с цел да накара „Газпром“ да спазва ангажиментите си. Освен това ако антитръстовата процедура срещу „Газпром“ бъде възобновена, компанията ще бъде изправена пред опасността да плати огромна глоба – нещо, което тя избегна с поетия ангажимент. Българският газов сектор не се сблъсква за първи път с нежеланието на „Газпром“ да преговаря за условията на търговия. През десетилетията тези искания редовно са „удряли на камък“, до голяма степен поради факта, че почти 100% от потреблението на природен газ в страната се осигурява от Русия.
Нещата обаче се променят, според Евроактив. Миналата година „Булгаргаз“ успя за първи път да внесе 500 милиона кубически метра газ от други доставчици на по-евтини цени. За сравнение общото годишно потребление на страната се оценява на 3 милиарда кубически метра. Освен това се очаква един милиард кубически метра да бъде внесен от Азербайджан през Южния газов коридор, когато през втората половина на 2020 г. интерконекторът Гърция-България (IGB, известен още като Стара Загора-Комотини) е готов.
България има планове да внася руски газ от Турция, по Балканския газопровод, продължение на газопровода „Турски поток“, доставящ руски газ до европейската територия на Турция под Черно море. Газът ще отиде и по-далеч – до Сърбия, Унгария и Австрия – а България планира да използва част от газа за собствена консумация.
