Космическа държава ли е България или не? Докато политиците ни решават може ли малка страна като нашата да впише Космоса сред научните си приоритети, България вече е там. Четири прибора, произведени от учени на БАН, се качиха на международната космическа станция преди седмица. Те са част от експеримента “Обстановка”, в който участват 6 държави – Англия, България, Полша, Русия, Украйна и Чехия. А самият той е брънка от амбициозната програма “Космическо време”, благодарение на която ще се проследи как слънчевата активност се отразява на хората и техниката.
В известен смисъл днес ние, хората, сме по-зависими от слънчевата активност, отколкото нашите деди с плуга и ралото, разказва доц. Боян Киров. Той е ръководител на единия от екипите, разработил така наречената цилиндрична сонда на Ленгмюр, която преди дни пристигна на международната космическа станция в два екземпляра. Нейната задача е да мери температурата и концентрацията на плазмата – нещо, благодарение на което след това трябва да бъдат формирани поведението на космонавтите и на самата космическа станция. Другите два прибора – също еднакви, са разработка на друг колектив на БАН под ръководството на Георги Станев. Ученият обаче се оказва подвластен на космическо суеверие –
не иска да говори за техниката
докато тя не бъде монтирана и не заработи. А това ще стане едва около април. През март се очаква на станцията да бъде изведен новият екип космонавти, който ще монтира апаратурата на повърхността й. “Космонавтите вече са тренирали как да направят това”, разказва доц. Киров. Тренировките се правели с имитации на приборите във воден басейн, за да бъдат хората максимално близо до условия на безтегловност.
Всяка от държавите, които участват в проекта, има отговорност за по някой елемент от него. Унгария например трябва да обезпечи електрониката и събирането на информацията за космическото време. Задачата на България е измерването на поведението на плазмата в зависимост от слънчевата активност, от което ще стане видно и как се променя самата станция при различни условия. Едната сонда според доц. Киров ще бъде монтирана точно на повърхността на космическата станция, а другата – изнесена на щанга и поставена по-нависоко. За първи път такива замервания се правят на толкова голям обект. “Освен че тези измервания ще решат поведението на космонавтите, нека не забравяме, че познанието само по себе си е ценност. Любопитно е да видим какъв е каналът, по който слънцето въздейства на земята”, разказва доц. Киров. “Ние изучаваме слънчевата активност отскоро, но вече се сблъскваме с някои митове за нея”. Един слънчев цикъл трае 11 години, а учените проучват активно Слънцето от около 20 години. Учените обаче вече са силно разколебани за начина, по който слънчевата активност и магнитните бури
влияят върху здравето ни
По думите на доц. Киров дори е провеждан експеримент с групи от хора, като едните били предупредени за слънчеви изригвания, а другите – не. Оказало се, че онези, които знаели предварително, се почувствали зле, без реално да има промени в поведението на Слънцето. “Днешният човек е силно зависим от него – то влияе и върху електрониката, и върху износването на проводниците, по които тече електрическия ток. Благодарение на неговото въздействие може да се скапе цялата комуникация на днешния човек – като ни се срине например интернетът”, разказва доц. Киров. В резултат на слънчеви изригвания например се е повреждала електрониката на спътници, които престават да приемат команди от земята. Така че на експеримента “Обстановка” е поверена отговорна задача – да ни приближи още малко към познанието за света, който винаги сме приемали за непознаваем.
Уредът, който е разработил екипът на доц. Киров, не лети за първи път в Космоса. Навремето сонда, направена от БАН, но в доста по-различен вид, е качвана на спътника, изстрелян в чест на 1300 години България през 1981 година. Преди няколко години пък много подобна на днешната сонда летя в несполучливата експедиция до Марс. За съжаление експериментът пропадна и цялата апаратура бе изпепелена в Космоса, разказва доц. Киров. Сегашната сонда е много близка до тогавашния вариант и е преминала всички изпитания – за вибрации и якост например. Любопитното е, че изпитанията не се правят с уредите, които ще летят, а с друга апаратура, която бива поставяна на специални стендове. “Когато я подложиха на удари със сто пъти земното ускорение, един от колегите каза: “Не мога да гледам, не ми издържа сърцето”. А аз му казах: “Това е нищо, трябва да видиш как я тестваме за вибрации”, смее се доцентът. В резултат на дългогодишните експерименти най-новата сонда е снабдена с пружина, която й помага да се накланя в различни посоки. Иначе има риск да се обърне на 180 градуса и да не възстанови първоначалното си положение. Или да пробие облеклото на космонавта, който я монтира. Тествана е и за издръжливост на температури плюс влага, като е поставяна във вакуум.
Парите за апаратурата са дадени отчасти от безпаричните институти на страдащата от перманентен недоимък БАН, отчасти са американски, разказва доц. Киров. И това далеч не е единственото изобретение на академията, видяло отблизо Космоса.
Наши уреди тестват и радиация
Сред другите прибори, които България е разработила за Космоса, са и уреди, които мерят радиацията и как тя би въздействала на човек. Те ще бъдат изпратени със следващия марсоход. Апаратурата тества въздействието на радиацията на специален манекен, който имитира човешкото тяло. Приборите мерят какво количество радиация се натрупва в най-кръвоснабдените органи, които са най-изложени на риск. По този начин ще преценим дали можем да изпратим космонавт там. Иначе машината може да го качи и да го върне, но ако той заболее от лъчева болест или умре по време на полета, всичко е било напразно, разказват учените.
