Какво представлява триатлонът, колко е популярен в България и Европа, получава ли достатъчно помощ от страна на държавата, какви са успехите ни в този спорт и какви качества се изискват, за да се практикува професионално, разбираме от Емил Стойнев, председател на българската федерация по триатлон.
– Г-н Стойнев, Вие сте инициатор на разпространението на триатлона в България и председател на федерацията по триатлон. Какво представлява триатлонът и как се роди идеята този спорт да се разпространява у нас?
– Триатлонът е един чудесен спорт. През далечната 1985 година в столичния квартал „Люлин”, под патронажа на тогавашния спортен клуб към Централния кооперативен съюз, които имаха доста развита спортна дейност, се организира първото състезание по триатлон. В това състезание, в което и аз бях участник, взеха участие около 30-40 човека. Месец по- късно по моя лична инициатива организирахме първото състезание в 90-то училище в „Люлин”, където в района на училището участваха над 150 деца. Получи се един чудесен спортен празник. Училището е с плувен басейн. Децата плуваха в басейна, излизаха и около училището караха велосипеди. После също около двора на училището бягаха. С това нещо се създаде много приятно усещане сред децата. Оттогава решихме да започнем да организираме състезания по триатлон. Същата 1985 година направихме една верига за Купа България по триатлон. Имаше състезания в Пловдив, в Асеновград и в Кърджали. Така се роди идеята за триатлона. Спортът триатлон е една комбинация от три дисциплини. В тази комбинация могат да бъдат триатлон, крос триатлон. Триатлонът, това което е и олимпийският вариант, е плуване, колоездене и крос. В крос триатлона вместо шосейното колело се вкарва колелото маунтин байк. Състезанието се провежда при пресечена местност, крос триатлонът е един от най- трудните. Друга разновидност е акватлона, което е бягане, плуване, бягане. Имаме и дуатлон, където е бягане, колело, бягане, с разновидност крос дуатлон, където се включва маунтин байк. Имаме и зимен вариант на триатлона, където се започва с бягане, маунтин байк и третата дисциплина е ски бягане. Усилено се работи върху зимния вариант на триатлона, за да може да бъде вкаран в зимната програма на зимните олимпийски игри. Триатлонът от 2000 година, в своята разновидност плуване, шосейно колело и бягане, е в програмата на олимпийските игри. Първата олимпиада беше 2000 година в Сидни, Австралия. Там се раздадоха първите медали на мъжете и жените като индивидуално състезание. Освен индивидуалното състезание тези дисциплини имат и отборен вариант. В момента се разработва усилено работният вариант в триатлона, където отборът се състои от двама мъже и две жени. Първо започва жената, след това мъжът, после пак жената и накрая финалът е при мъжа. Дисциплините са спринтови, плува се 300 метра, кара се колело 8 км и се бяга 1500 метра. Една изключително атрактивна и динамична дисциплина е отборното състезание.
– Кои са най- големите постижения на български състезатели по триатлон?
– Най- големите постижения на български състезатели по триатлон са постиженията ни през годините. Имаме 10-то място на Стоян Зайков през 2005 година за младежи на Европейското първенство в Александруполис, Гърция. Имаме 14-то и 19-то място на Световно първенство на Христа Стойнева в Окланд и Едмънтън, Канада през 2012 и 2014 година. Имаме 21-во място на Световно първенство при младежите на Емил Стойнев през 2011 година в Пекин. Най- голямото постижение е през миналата година на Световното първенство в Италия на остров Сардиния, където Емил Стойнев завоюва сребърен медал в дисциплината крос триатлон. Това е първият медал от Световно първенство за Българската федерация по триатлон.
– Какво се изисква от един спортист, за да се занимава с триатлон?
– Спортът изисква първо да се отделя много време. Един професионален състезател по триатлон работи в рамките на 6-7 часа дневно, за да може да подготви трите спорта. Това са три спорта, които се включват в една дисциплина- плуване, колоездене и бягане. Състезателят трябва да бъде подготвен на много високо ниво в трите спорта, за да може да участва на европейски и световни първенства. За да участват състезателите на световно и на европейско първенство, трябва да имат определено ниво на подготовка. Тъй като при нас правилото, за да може един състезател да завърши състезанието, това е да не бъде така нар. overlapped или застигнат от другите състезатели по време на колоезденето. Много пъти се случва, когато дадени състезатели не са на необходимото ниво на подготовка да изостанат в плуването и оттам да останат сами в дисциплината колоездене, групата ги застига и състезателите биват сваляни от състезанието. Тоест, за да участват на световно или европейско първенство тези състезатели трябва да са много добре подготвени в трите спорта, за да могат да завършат едно такова първенство. Искам да кажа, че критериите за участие на световни първенства са изключително тежки. Състезателите преминават през регионалните, за нас това е европейското първенство. Те трябва да бъдат в първите 36 на Европа, за да бъдат допуснати до световно първенство. В световното първенство се допускат 75 състезатели от 5-те континента. Тези постижения, които нашите състезатели са постигнали на световните първенства са с изключително голямо стойност.
– Колко клуба по триатлон има в България и приблизително колко състезатели тренират този спорт ?
Емил Стойнев В момента членове на федерацията са 20 клуба. За миналата година са някъде около 350 състезатели, които са картотекирани към българската федерация. В момента тече процеса по картотекиране, предполагам, че тази година броят на картотекираните състезатели ще се увеличи. Имаме много голям интерес сред малките, сред юношите и девойките.
– Какво е отношението към триатлона в Европа и по света?
– Изключително популярен и разпространен е спорта триатлон в Европа. Изключително много състезатели участват в състезанията, които се провеждат. Мога да кажа например какви са членовете на Франция, които имат като регистрирани членове над 50 хил. състезатели. Състезателите, регистрирани в Английската федерация също са над 50 хил. Изключително голяма е популярността на този спорт в Европа и в света. В Хамбург има състезание, което се провежда цяла седмица и участват над 80 хил. състезатели. Това са така нар. масови стартове в различните възрастови групи. Изключително голям е интересът.
– Има ли подкрепа от страна на институциите за развитието и разпространението на триатлона? С какви трудности се сблъскват федерацията и състезателите?
– Трудностите във взаимоотношенията с институциите до голяма степен се дължат най-вече на неразбирането на спецификата на спорта. Това, че той надхвърля представите за традиционните спортове, по отношение на подготовка, квалификационен процес за придобиване право на участие на олимпийски игри. Най- голямата трудност е недостатъчното финансиране на спорта. За съжаление, все още при финансирането на спортната дейност от страна на институциите водещи са количествените показатели. Повече от 30 години не може да бъде разработена система за оценяване на дейността на спортните федерации и тежестта на постигнатите успехи на състезателите. Все още критериите, по отношение на които винаги съм изказвал мнение, са класирането 1-во- 6-то място на европейско първенство и 1-во- 8-мо място на световно първенство. Независимо от вида на спорта и броя на участниците. При нас за всеки един континент има определена бройка състезатели, които придобиват право да участват на световно първенство. Когато се отиде на едно световно първенство там са 75 състезатели, подбрани от петте регионални шампионата. Много е трудно да се бори наш състезател с такива състезатели, които са от големите държави, от Америка, Англия, Франция, Германия. Въпреки всичко това, успяваме да постигнем значително високи постижения и резултати. 14-то място на световно първенство, 21-во място на световно първенство, това са резултати, които ние като федерация ценим страшно много. Особено миналогодишният сребърен медал, който е невероятно постижение в историята на нашия спорт. Смятам, че тези неща при една среща с министъра на младежта и спорта могат да се дискутират, могат да бъдат представени като информация и да се види приносът на нашите спортисти. Това е принос за България, това е невероятен успех за името на нашата страна. Постигнат е с неописуем труд и дълги години работа.
– С какъв бюджет от държавата разполага федерацията по триатлон? Достатъчни ли са тези средства и за какво се използват?
– Неудобно ми е да кажа какъв е бюджета. Той е крайно недостатъчен, този който беше за миналата година. За тази година още нямаме бюджет и не знаем дали изобщо ще имаме бюджет. Средствата, които миналата година влязоха в действие, във федерацията, основно отиват за подготовка, за наемите на спортната база, за участието в състезанията, за организиране на вътрешния спортен календар. Всичко е на доброволни начала, за фонд работна заплата няма такива средства, които да се дават. Всичко е на базата на нашите партньори, на помощта на фирми. По отношение на финансирането положението е много зле.
– Какви международни състезания са включени в календара на федерацията за тази година?
– Ние като федерация сме направили проекта за международния спортен календар. Основно това са европейските първенства и световните купи. Световните купи, където бихме разчитали на добро класиране. Все още имаме надеждата, че наши състезатели ще участват за световни купи по триатлон, за да могат да придобият точки за класиране на олимпийските игри. Основно при квалификационната система е участието на световни купи. Световните купи от 1-во до 50-то място дават точки на състезателите. Тези състезатели, които успеят да влязат в първите 140 добиват квота за участие на олимпийските игри. Тази квалификация приключва на 15 май и сме заложили в този период участие на световни купи. Световна купа на 16 април в Китай, Световна купа на 7 май в Италия, това са две световни купи. Европейските първенства, които предстоят са на 26 май в Лисабон, Португалия, на 17-19 юни в Бургас, домакини сме на европейско първенство. След това имаме европейско първенство на спринтова дистанция във Франция на 24 юни, седмицата веднага след първенството в Бургас. Имаме европейско първенство за малките, за децата в Тисауйварош, Унгария на 2 юли, както и световно първенство, грандфинал на световно първенство на 11 септември в Мексико и световно първенство на 18 ноември по крос триатлон в Австралия. Това са основните състезания, които сме планирали за тази година. Ще се надяваме на добри класирания и на добри резултати от нашите състезатели.
– България спечели домакинството за европейско първенство по триатлон за мъже и жени до 23 години и за европейската купа за младежи и девойки до 19 години. Разкажете ни повече за това как страната ни е спечелила домакинствата и по какъв начин ще се организират първенствата.
– Започнахме една съвместна дейност с община Бургас още преди две години, когато бяхме домакини на регионално балканско първенство, което е на ротационен принцип. В съвместна програма заедно с община Бургас проведохме регионалното първенство. То получи много висока оценка от страна на Европейския съюз по триатлон. Същевременно Европейския съюз по триатлон ни даде домакинството на европейска купа за младежи, това беше 2015 година. Оценката, която ни даде Европейския съюз беше много висока и през 2015 година съюзът прецени Бургас като място, даденост и отношение на община Бургас, най-вече на кмета на Община Бургас. Съюзът взе решение да ни даде домакинството на европейско първенство за мъже и жени до 23 години. Така по този 3-годишен проект тази година реализираме третата година, финалът на проекта, домакинството на европейското първенство и европейска купа за младежи и девойки до 19 години. По принцип европейското първенство за мъже и жени до 23 години върви заедно със състезанието на деца. Тази година Европейският съюз направи отделно европейско първенство за деца до 15 години, което ще се организира в Унгария. Съчетаха европейското първенство за мъже и жени до 23 години с европейската купа за младежи и девойки. Така е по- подходящо, защото възрастите са по- близки. От 17-ти до 19-ти юни ще имаме едно голямо събитие в Бургас. Надяваме се да се представим отново успешно и да защитим доверието на Европейския съюз.
– В програмата на Летните Олимпийските игри през 2016 година ще бъде включен индивидуалният вариант на триатлон за мъже и жени. На игрите тази година ще вземат ли участие български състезатели?
– Затова сме заложили в календара участието на тези световни купи. При добро класиране и завоюване на точки от тези световни купи ще имаме възможността да включим състезател да участва в олимпийските игри. Квалификационната система е много тежка и сложна, тя започва веднага след приключването на олимпийския цикъл. В първите две години участието по световните купи и грандпри-тата е от изключително значение, защото състезателите, за да бъдат допуснати до участието на грандпри-тата трябва да имат определено класиране по ранкинг, за да могат вече последните две години, когато се определят квотите за олимпийските игри да могат да участват спокойно в тези състезания. Тези състезания само дават точки за ранглистата за олимпийските игри. До този момент не сме имали състезател, който да е бил в тази ранглиста. Надяваме се тази година да вкараме състезатели в световната ранглиста, които да могат да се борят за място на олимпийските игри.
– Възможно ли е български триатлет да попадне в световния елит и имаме ли такива състезатели?
– В момента имаме състезател, който е вицесветовен шампион и е в световния елит. Въпреки, че е в тази дисциплина, която все още не е олимпийска- крос триатлона, това е изключително високо постижение. 2-ро място на категория мъже до 23 години и 12-то място в генералното класиране, тоест сред елита, е изключително сериозно постижение. Това дава допълнителна мотивация на самия състезател да гони още по-високи върхове в тази дисциплина. Същевременно такова ниво дава възможност и за класиране на олимпийски игри.
Източник: “Фокус”
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК
