През тази странна година човечеството беше поставено пред изпитанието на пандемията от непознат досега коронавирус. Създадоха се много трудности на здравните системи и някъде се стигна до колапс, като в Италия, Испания. В САЩ и Великобритания продължава да има такива проблеми. Заедно с това обаче наблюдавахме и ускорено развитие на дигитализация на обществата. Светът стана по-страхлив от гледна точка на пандемията, но и по-дигитализиран. Така обобщи годината през Kmeta.bg политологът Георги Киряков.
Според него у нас по отношение на дигитализацията също се наблюдаваха интересни процеси. Години наред се говори и пише за електронно управление, макар то да не функционира напълно поради различни причини, но тази година благодарение на инициативата на частни компании, процесът се ускори, каза Киряков. Положителното е, че българинът спря да вика неволята и взе да се оправя сам, което е хубаво, смята политологът. Според него това означава, че понякога правителствата трябва да оставят обществото само на себе си и да не му пречи.
Политологът коментира и поредните социологически изследвания, които показват, че голяма част от българите са нещастни. Според Киряков това е така, защото българите по начало живеем с чувството, че сме прецакани, че някой иска да ни излъже и подхлъзне за нещо, което е част от народопсихологията ни. Това себеусещане е и една от причините да сме на това ниво на развитие като общество, смята политологът.
Той коментира и протестите, които започнаха през лятото. Според него през тази година е станало ясно, че обществото ни не е загубило енергия за промяна през гражданско участие, което е хубаво, защото в развитите общества гражданите са тези, които оказват натиск над управлението. Киряков уточни, че това гражданско участие у нас не е било толкова масово и съвсем малко ефективно. Според него на този протест е станало ясно, че има дълбоката взаимосвързаност на определени субекти, което е опасно, защото прави обществото уязвимо.
