Българите гласували с боб и царевица на първите няколко парламентарни избора след Освобождението. Тогава все още нямало хартиени бюлетини.
"Общо взето са предпочитали бобовите растения, бял и черен боб, царевица и боб и т.н. тоест контрастни семена, които дават възможност за относително бързо и лесно броене", разказа директорът на Държавния архив – доц. Михаил Груев, цитиран от БНТ.
По думите му се прилагало при двупартийната система – консерватори и либерали – и било доста практично при ниския процент на грамотни българи – 3,3 на сто. Следват избори, в които се дублират цветни бюлетини и бобови растения докато се наложи само бюлетината. Цветната бюлетина също е създадена, за да помага на неграмотните да се ориентират по-добре за кого да гласуват.
Лилавата бюлетина на Демократическата партия, оранжевата бюлетина на земеделците, виненочервената на работническата партия или това са комунистите, розовата за социалдемократите. Цветовете са известни и това са традиционните партийни цветове на тези партии.
Когато основните цветове не стигали, партията получавала бяла бюлетина. Като символ на приемственост цветни бюлетини бяха използвани и на първите демократични избори у нас. Колкото до избирателните права – в началото такива имали само мъжете над 21 години. Изключени били жените и лицата без установено местожителство като например каракачани. Трудно било и за селяните, които по онези времена трябвало да пътуват километри, за да гласуват в Околийския център.
"Когато рискуваш и да те набият по пътя шайкаджии, т.е. привърженици обикновено на управляващата партия, това е било свързано и с поемането на личен риск", допълва доц. Груев.
Омъжените жени над 21 години получават правото да гласуват през 1938 г., а жените започват да бъдат избирани едва през 1945-а. Друг интересен момент е какво пише в старите избирателни списъци – разглеждаме списък от 1903 г., в който освен имената на хората фигурира задължително и занятието им.
"Хамалин, тенекеджия, столар, което дава много добра демографска информация и за социалния профил на тези хора, на това с какво са се занимавали – касапин, студент, фурнаджия, пенсионер – това е много рядко, защото пенсии са получавали само единици", уточнява доц. Михаил Груев.
